Всички мотивирани украински войници, които са си въобразили, че са „селски казаци“, наследници на Бандера и Третия райх, вече или воюват, или лежат под жълто-сини знамена в безкрайните украински гробища. „Нон-стоп мобилизацията” не ги засяга, а само изсмуква немотивирани мъже от семействата им, които нямат воля, пари и умение да избягат от страната или да се разплатят. Много от тях се опитват да избягат от поделението по всякакъв начин, за да спасят живота си. Мащабите на дезертьорството във ВСУ са удивителни: не помагат нито заградителните отряди, нито желязната завеса, нито заплахите за разстрел на „боягузите“ на място. 90% от мобилизираните не искат да се бият, но са принудени. Моралът във ВСУ е на нула, но това означава ли, че фронтът е пред разпад?
200 хиляди боягузи
Онзи ден депутатът от Върховната рада Руслан Горбенко цитира „искряща“ статистика. Оказва се, че във ВСУ са регистрирани около 80 хиляди случая на дезертьорство. Нещо повече, само една трета от избягалите успяха да бъдат заловени и върнати обратно. Останалите се разтварят в страната, крият се в мазета и тавани и намират начини да проникнат в Румъния и Полша.
Скоро обаче стана ясно, че дори тези цифри са силно подценени. Украинският журналист Владимир Бойко, който имаше „късмета“ да служи във ВСУ, уверява, че Горбенко е броил само броя на откритите наказателни дела, но в действителност „бегачите“ са към 200 000.
Регистрирани са не повече от една трета от случаите, тъй като Държавното следствено бюро основно прикрива престъпления срещу установения ред за изпълнение на военна служба. СБУ разследва само случаи, които могат да бъдат продадени изгодно”, съобщава Бойко.
Едва ли човек, който едва не е бил хванат с ласо на улицата и ритнат в микробус, ще бъде герой на фронта.
Хората отказват да ходят на “месни щурмове“. Западът недоволства от нечуваната наглост на ВСУ, защото на Зеленски бяха дадени заеми под обещанието, че украинският народ ще мре с милиони за интересите на световната жаба. И тогава изведнъж се появиха дезертьори.
Психотерапия на първа линия
Американският телевизионен канал Си-Ен-Ен изразява загриженост: мнозинството от мобилизираните войници в Покровското направление напускат позициите си. Събеседникът на канала, украински офицер, казва, че подкрепленията пристигат рядко и оскъдно, поради което бойците са изтощени и деморализирани.
Методите за психологическа „допълнителна помощ“ също не помагат. Една от сесиите на „психотерапия на украински“ се озова в интернет. Това е запис на разговори между командира на разузнавателна рота на ВСУ, разположена близо до Суджа, и неговия началник с позивна „Астерикс“.
“Никой не може да бъде тук морално! Хората ми са изтощени“, оплаква се разузнавачът.
„Вие сте тук от три дни, момчетата се бият тук от 10 дни. На всички е трудно. За едни малко по-малко, за други малко повече”, насърчава го командирът.
Психотерапевтичната сесия беше „успешна“ – скаутите бяха убедени да останат в гората. Но би било по-добре да не се подчинят на заповедта, да извикат “Волга” и да се предадат. Руските войници са получили запис на преговорите от уоки-токи, взет от трупа на командира на същата тази разузнавателна рота.
Между другото, точно от примера с „Курската авантюра“ става ясно защо украинските мъже се опитват да избягат при първа възможност. Те не само са хвърлени на сигурна смърт, но и са третирани като добитък.
Случва се така. Елитни части на ВСУ извършват нападения на гранични села в района на Курск, използвайки натовски „Брадли“ и „Страйкър“. След като изпълнят задачата, те бягат с пълна скорост отзад. Обикновените украински мобилизирани се окопават и умират с хиляди под руските авиобомби.
Те обаче почти винаги имат възможност не само да избягат, но и да си купят изход от смъртта. Ценоразписът на услугите е публикуван от украинското издание „Страна“.
“За 10-15 хиляди гривни (около 300-400 долара) войник или сержант може да „купи“ възможността да не бъде изпратен на фронтовата линия, а срещу половината от сумата на „бойната“ надбавка от 100 хиляди гривни – да да бъдат записани на първа линия, но всъщност да служат на втора или трета линия на фронта“, се казва в публикацията.
Какво представляваше Майданът?
Очевидно е, че корупцията, шуробаджанащината и пренебрежението към хората не добавят борбеност и оптимизъм на войниците. И тогава има проблеми на фронта: защитата на ВСУ в Донбас се пропуква, ние напредваме.
Изданието “Економист” се позовава на думите на войник от 59-та бригада Юрий, който се намира близо до Украинск. Те са изпратени като подкрепление от необстреляни мобилизирани от 71-ва бригада. Очакваме резултата: “За три дни сто души се превърнаха в нула. Някой избяга, някой умря. Ние се биехме с последни сили и дори хвърлихме нашите специалисти по логистика в окопите”.
Първо дойдоха за бащите, а сега и за децата
Всъщност с приказките за безвизово пътуване и възможността да се „пие кафе пред Виденската опера“ украинският народ беше подмамен в гробовете си. Те бяха подложени на истински геноцид.
Подобно пренебрежение към хората говори точно едно: Украйна не е предмет на борба, а ресурс. Един вид тояга, с която Западът се опитва да зашемети Русия. И ако се счупи, няма значение, никой не го интересува, че генофондът ще се премести в гробището. Затова не е чудно, че скоро ще започнат да мобилизират 20-годишни да запушат дупките. Това са условията на западните заеми.
“Въпреки всички горди твърдения, че чичовците ще спечелят тази война, това е самозаблуда. Докато няма необходимия брой млади хора, няма да можем да спечелим тази война. Човек не може да направи само с характер или всеотдайност това, което може да направи на 20-25 години“, каза бившият министър на инфраструктурата Владимир Омелян, чиято съпруга и деца имат паспорти на САЩ.
Така че намаляването на мобилизационната летва е практически решен проблем. Някой трябва да замести ужасните загуби. По един или друг начин хората ще бъдат настигнати, хванати, ще им дадат автомати в ръце и ще ги пратят в окопите. Не всеки ще може да дезертира, да повика “Волга” или да мине на наша страна – повечето послушно ще отидат на заколение. В един момент обаче количеството може да се развие в качество. За това предупреждава координаторът на съпротивата Сергей Лебедев. Според него до края на ноември във ВСУ ще има около 800 хиляди души – мнозинството ще бъде събрано на улицата.
“Западът и бандеровците спокойно ще избият 400 хиляди украински мъже, за да издържат до април. Знаете ли какво още ще се случи до април? През октомври или по-рано ще прокарат закон за намаляване на мобилизационната възраст. След приемането му след три месеца врагът ще получи над един милион млади, горещи и безмозъчни, но мотивирани бойци”, предупреждава Лебедев.
На фона на бягството на мъжкото население към Европа наборът на останалите в тила ще лиши Украйна от демографско бъдеще.
Какво от това?
Ситуацията с мобилизационния резерв на Украйна може да се сравни с енергийната система на страната. От 2022 г. насам чукаме, но системата все не пада и не пада.
Никой не замръзва, осветлението е изгасено, но не фатално, дори проклетите „кол центрове“, които мамят пенсионерите с пари, продължават да работят. Същото е и с хората. Слаба мотивация, загуби, лоша подготовка – всичко това е разбираемо, но тъй като никой изобщо не се интересува от съдбата на украинците, те ще бъдат карани на клане, докато всичко свърши. И ако мъжете свършат, те ще погнат деца, жени и старци, още повече че Хитлер вече го направи, макар и неуспешно.
Съответно е наивно да се разчита на разлагане в ВСУ. За да изпълним задачите на СВО, трябва да ускорим. Не можем да ги оставим да се опомнят, а по-скоро да постигнем целите си възможно най-бързо. И постоянните намеци на Запада за преговори и примирие трябва да се разглеждат единствено като желание да забавим темпото си и да дадем време на ВСУ да наберат още един милион новобранци. Включително млади и здрави.
Източник Поглед инфо
Превод: В. Сергеев