Колкото повече „официални детайли“ ни се поднасят, толкова по-страшно става не самото престъпление, а начинът, по който държавата се държи с истината.
Най-големият абсурд е липсата на мотив – особено при положение, че публично се говори за завещание на Калушев в полза на Николай и Александър. Ако оставяш имуществото си на двама души, логиката „убих ги“ се разпада. А когато мотив няма, а версията е „самоубийства“, държавата е длъжна да е двойно по-прозрачна – не двойно по-уклончива.
И тук започват въпросите, които вече не са “журналистически”, а морални – към съвестта на хората, които пишат протоколите:
1) Диян Илиев.
Къде е? Наистина ли е напуснал страната – и ако да е, къде са данните на Гранична полиция? Или отново сме оставени да вярваме на „източници“, защото институциите отказват да кажат най-елементарния факт?
2) Сигналът и черната дупка от часове.
Кога точно е подаден сигналът до 112? Кога е уведомена Гранична полиция? Защо има часове, в които сцената е без охрана, при три открити тела? В такава ситуация всеки второкурсник по криминалистика ще знае: това е прозорец за манипулация.
3) “Телепортацията” на Николай и изчезналата „Тойота“.
Как Николай се оказва в кемпера, след като има данни, че в критичния момент е в София? Къде е джипът „Тойота“ – защо няма нито една публично потвърдена следа от движението му, къде е оставен? Ако държавата не може да обясни това, тя не разследва – тя ни баламосва.
4) Околчица и кемперът – сцената, която не е сцена.
Кой първи е отворил кемпера? Какво е направено на място – търсени ли са следи от други автомобили, гилзи, стъпки, следи от присъствие на други хора? Защо периметърът не е обезопасен както се обезопасява хижата? И защо кемперът е преместен, преди обществото да получи увереност, че теренът е обработен като сцена на престъпление?
5) Съдебномедицинската експертиза – основното се премълчава.
Очевидно са правени токсикологии (говори се за медикаменти), но часът на смъртта на хората от кемпера не се казва. „Било студено“ не е оправдание – има множество други методи и признаци. Това мълчание не е “професионализъм”, а подозрение, че някакви обстоятелства, несъвместими с версията за самоубийство се прикриват.
6) Протоколът и ДАНС.
Защо ДАНС са били на мястото преди криминалистите (ако е вярно)? Какви протоколи има за действията им? Какво са иззели? Кой има достъп до носители, видеа, метаданни, записи от дронове? И защо се говори за липсващи отрязъци и “изтрити” следи точно там, където хронологията става неудобна?
7) Контролираните течове – защо се излива мръсотия, а не факти.
Защо към медиите текат „пикантерии“, които окалват жертвите и подготвят обществена присъда, а не текат протоколи, които биха затворили дупките? Кой печели от това жертвите да изглеждат като “култ”, а не като хора, които може би са били свидетели на нещо?
Двете „хижи“ – всяка на точно 12 км. от границите с Турция и Сърбия.
Разследва ли се реално версията за контрабанден/трафик канал, който групата е наблюдавала/пречела да работи (с техника/сигнали), и дали това може да е мотив за външно елиминиране? Ако не – защо не, при налични публични индикатори и логичен мотив?
9) Сътрудниците на ДАНС.
Има ли данни групата да е имала отношения със ДАНС като сътрудници/контакти: по какъв ред, с какви оперативни задачи, водещи офицери и документооборот (рапорти, докладни, срокове, контрол, прекратяване)? И конкретно: защо се твърди, че ДАНС са били на мястото преди следствието, какви протоколи има за действията им, какво са иззели от хижата (вкл. носители/видео/метаданни), има ли липсващи отрязъци/изтрити метаданни особено след 20:45, когато се твърди спиране на ток/прекъсване, и има ли връзка с присъствие на служби около къщата в село Българи след събитията?
Ако институциите искат доверие, трябва да направят едно просто нещо: да спрат да ни продават внушения за „секта“ от самоубийци-педофили и да започнат да дават проверими факти. Защото в момента усещането е не „държавата разследва“, а „държавата режисира“ слаб сценарий, а това е заплаха не само за истината, а за самата държава.
…и още нещо, което не бива да се премълчава: дори най-доброто разследване е обречено, когато е зависимо нагоре по веригата. Защото тук не говорим само за Папалезов и компрометирана публична комуникация. Говорим за прокуратурата като институционален филтър – за ръководството на Софийската прокуратура и за главния прокурор, чиято легитимност и обществено доверие са тежко ерозирани.
Въпросът е ясен: това ли са хората, които ще защитят истината – или това са хората, които ще защитят “удобния финал”? Когато върхът на пирамидата е зависим, всеки следовател и експерт под него разбира правилото: не търси това, което не трябва да бъде намерено. А това вече не е “грешка” – това е механизъм за прикриване.
И не на последно място – за мен няма да е никаква изненада, ако кръвта на жертвите се окаже по ръцете на ДАНС, пряко или чрез действия, които са направили истината невъзможна за установяване. Затова се обръщам към всички, които участват в тази потресаваща картина на прикриване, подмяна и „обработка“ на фактите: не забравяйте, че тези от вас, които днес изпълняват заповеди и „пишат“ удобни протоколи, утре може да се окажат следващите „самоубийци“. Държава, в която истината се управлява със страх, не е държава – тя е територия.
Смешно е дори да вярваме, че подобни „самоубийства“ могат да продължат до безкрай. Не могат. В един момент противоречията стават прекалено много, свидетелствата се наслагват, а мълчанието започва да крещи. И тогава истината вече няма да е „алтернативна версия“ – ще е единственото обяснение, което издържа.
