Тази сутрин гледах по Нова телевизия и по БТВ интервюта с украинския премиер и украинския посланик в България. Ако излезем от емоционалното ни състояние и се опитаме да погледнем спокойно и аналитично на използвания от двамата пропаганден наратив, можем да стигнем до следните няколко извода.
Първи, двамата използват реторика, която въобще не отчита настроенията в българското общество като цяло. Този начин на говорене е подходящ за украинското население най-вече в западна Украйна и преди 24 февруари.
Второ, и двамата ползват нравоучителен наратив, който предвид българския характер не носи особени дивиденти.
Трето, по отношение на Путин се ползва силно агресивна лексика, която е прилично износена и преди време имаше за цел да демонизира Садам, Кадафи, Милошевич и Асад. Българското общество не е същото от преди повече от десет години. То се промени и е ваксинирано в по-голямата си част срещу пропагандната либерална матрица, която предизвиква често насмешка и недоверие. Същото отношение имаше българинът към комунистическата пропаганда преди 1989 г.
Четвърто, при този подход на украинския премиер и посланик в София, реално те вземат занаята на щатните и „заслужили“ русофили в България, които по неясни причини се притаиха след 24 февруари и изчакват „да премине бурята“ както казваше Тато.
Пето, след подобни интервюта с украински политици броят на русофилите в България само се увеличава. Нашите журналисти в повечето случаи настървено работят в същата посока.
Премиерът Гройсман и посланик Москаленко реално правят безплатна „руската мека“ сила в България. И могат да си поискат хонорарите в Россотрудничество.
