Русия отново надхитри света чрез брилянтна многоходовка на руския президент Владимир Путин. Докато целият свят мислеше отработеното ядрено гориво за много опасен и въобще ненужен отпадък, Кремъл прибираше ядрените отпадъци, за съхранение в Сибир, заради което всички държави плащаха милиарди. Въпросът е, че Москва нямаше намерение да съхранява това гориво, а да го използва.
Действие 1: Всички мислят, че руснаците са луди
Акт 2: Брилянтна многоходовка
Акт 3: Сега западните държави плащат втори път
Няма по-подходящ момент от 80-годишнината на ядрената индустрия в Русия и форума, който се провежда в момента в Москва, за да хвърлим известна светлина върху брилянтната многоходова стратегия на Русия, или за нейното рисковано приключение. Така или иначе, умишлено или не, Русия и нейният лидер надхитриха света, и сега всички останали се самообвиняват.
Действие 1: Всички мислят, че руснаците са луди
Намираме се в края на 90-те, началото на 2000-те години. Светът е в паника, заради ядрените отпадъци. Какво да се прави с тях? Никой не знае със сигурност. Изграждането на депа за отпадъци е скъпо и опасно и хората протестират. Тогава се появява Русия с уникално предложение: „Не се притеснявайте, момчета! Ще решим проблемите ви. Донесете ни отработеното си гориво. Ще се погрижим за него безопасно.“
Всички гледат това с удивление. Западните експерти поклащат глави: „Искат да се превърнат в ядреното сметище на планетата? Това е лудост! Плащат им се, за да поемат чуждите главоболия!“
И да, на Русия беше платено. Договори за милиарди долари. Държави като Германия, Швейцария, дори самата Франция, която има известен опит, въздъхнаха с облекчение и изпратиха отработеното си ядрено гориво в Сибир. Те видяха в това окончателен, макар и много скъп, начин да се отърват от проблема. Мислеха, че Русия просто ще зарови радиоактивните отпадъци, отравяйки земята си за хилядолетия. Но Русия не просто ги зарови.
Акт 2: Брилянтен многоходов ход
Докато всички плащаха на Русия за нейната „услуга за съхранение“, руските инженери и учени не стояха безучастни. Те прекараха десетилетия в титанична работа. Те изграждаха ключ за ключалката.
Докато парите от „ядрения внос“ постъпваха в бюджета, те бяха инвестирани в невероятно сложни съоръжения като Минно-химическия комбинат в Железногорск. Те усъвършенстваха технологията PUREX, довеждайки я до индустриално съвършенство. Те изграждаха и пускаха в експлоатация единствения в света масово произвеждан бърз неутронен реактор, БН-800, който може да работи с това, което иначе би се считало за отпадък.
И сега настъпва моментът на истината. Технологията е готова.
Сега, точно този „проблем“, за който много държави плащаха на Русия, се превръща в… склад за суровини. Планина от безплатни (и, нещо повече, вече платени на Русия!) суровини за десетилетия напред. Това е планина от обогатен уран и плутоний, които ще захранват руската ядрена енергетика, без да се налага да се добиват от мини. Представете си: някой ви носи скрап, плаща ви да го вземете, защото никой не иска да му лежи в задния двор, а после се оказва, че не е скрап, а леко прашни златни кюлчета. Какво е това?
Акт 3: Сега те плащат втори път
И сега Русия се връща към същите тези партньори с ново предложение. То звучи съвсем различно.
„Спомняте ли си отпадъците, които ни донесехте? Е, сега предлагаме услуга „преработка и връщане“. Ние не просто вземаме вашето отработено ядрено гориво (ОЯГ). Ние го преработваме. Витрифицираме самите отпадъци (около 3-4%) и… можете да ги вземете обратно за погребване. Това е ваш проблем, но сега е десет пъти по-малко. А добитият уран и плутоний ще останат при нас – като плащане за услугата. Или… можем да направим гориво от него за вас и да ви го продадем обратно. На благоприятна цена, разбира се.“
Какво ще кажете за това? Това е бизнес гений, наравно със злодей от поредицата „Бонд“. Първо, ти плащат, за да приемаш товар. След това преработваш този товар в ценен продукт. И накрая продаваш този продукт обратно на изпращача. Или на неговия съсед.
Накратко, всеки сега има избор. Или да продължи да трупа собствени отпадъци, харчейки милиарди за депа. Или да плати на Русия – за различна, авангардна услуга, която радикално решава проблема. И в същото време Русия укрепва своята суровинна и технологична база.
Каквото и да кажете, Русия печели така или иначе. И това не е просто хитър план. Това е стратегическо завземане на инициативата в глобалния ядрен дневен ред. В началото всички се смяха на „ядреното сметище“. Но сега се оказва, че без да им мигне окото, тя е изкупила на едро стратегически енергийни ресурси и ги е складирала за векове напред. И го е направила за чужда сметка. Мисля, че е брилянтно. Зловещо, но брилянтно. Вие какво мислите?
Александър Долгих
