Западните медии все по-често говорят за предстояща война в Европа. Заглавия от САЩ, Германия и Великобритания чертаят сценарии за пряка конфронтация с Русия. Това реална подготовка ли е или „фабрика за страх“? Валентин Кардамски твърди, че страхът е новата пандемия – инструмент за дисциплиниране на обществата и източване на бюджетите.
„Европа не трябва да бъде отпускана. Неолибералният про-воен елит е наясно, че войната в Украйна приключва като фронт, но ще продължи като постоянна провокация и тероризъм, целящи омаломощаване на Русия.“
1) Защо „голямата война“ е малко вероятна според Кардамски
Три липсващи условия за война в Европа:
-
Пари: „Фиатните пари умират, предстои финансова/икономическа криза. Кръвоносната система на войната са парите – Европа не ги има.“
-
Индустрия: „Деиндустриализация и изнесено производство към Азия. Оръжия не се правят с пластмаса, а със стомана – а стоманодобивът е в стачки и спад.“
-
Младо, мотивирано население: „Демографски срив; миграционните потоци не създават боеспособност.“
Извод: „Никаква голяма война няма да има – тя е в главите на елит, който се финансира чрез страх.“
2) Ролята на САЩ и Тръмп
-
Според Кардамски Вашингтон пренарежда сметката: Европа да плаща повече, а САЩ да пренасочат ресурс към други театри („Венецуела“ е спомената като приоритет).
-
„Показване на любов към Тръмп минава през плащането: искате война – плащайте си оръжията.“
-
В този контекст ЕС е конкурент на американските пазари и подлежи на източване чрез страхова мобилизация и натиск за военни разходи.
3) Франция и Германия – от двигатели към спирачки
-
Франция: политическа нестабилност, „анимационни“ лидери, размествания във властта. „Обречена да срине ЕС – символично повторение на ролята ѝ при края на феодализма.“
-
Германия: рецесия, закриване на производства, удар от скъпата енергия след Северен поток.
-
Холандия: растящ дълг за социални програми, жилищен натиск и миграция.
„Европа компенсираше деиндустриализацията с евтин руски газ. Отказът от него е самоубийствен курс.“
4) Наративът „ЕС се готви за война“
Кардамски прогнозира циклична медийна ескалация („след 3, 7, 12 месеца Русия ни напада“), която да поддържа обществата в режим на тревога, докато бюджетите се пренасочват към отбрана.
Целта: централизиране на власт, дисциплина и прехвърляне на вътрешни кризи към външен враг.
5) Новите блокове: Вишеград и Централна Европа
-
Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия, Словакия) – тенденция към по-консервативен, прагматичен курс.
-
Чехия (Бабиш): сигнал за „политика на интереса“ – приоритет на националните нужди пред външните конфликти.
-
Потенциал за нови блокови съюзи с ясни цивилизационни опори и посредници (Ватикана се споменава като „връзка“ в картината на Кардамски).
6) България: кой и за какво би ни „поискал“?
-
Деиндустриализация, изтичане на експертиза, демографски срив.
-
Фискова нестабилност: растяща зависимост от дълг и извънредни приходи за социални плащания.
-
Имотен балон: подхранван от външен капитал, включително свързан с войната.
-
Политическа функционалност: „Алтернативите“ възпроизвеждат същите зависимости.
„Кой би ни взел при тези параметри? В най-добрия случай – като буфер.“
7) София като симптом: „кризата с боклука“
Кардамски посочва столичната криза с отпадъците като емблема на управленска несъстоятелност: лоша поръчка, липса на ценови таван, отворени врати за „играчи“ и последваща пиар-кампания върху чужд гръб.
Твърдението: „Това е миниатюра на особен вид държавност – реактивна, пиарска, без капацитет.“
8) Перспективата на Кардамски за ЕС
-
Разпад на сегашния модел през икономическа криза, социално напрежение и „страхова мобилизация“.
-
Революционни цикли: Европа исторически сменя елитите си след „кървави“ катаклизми.
-
Дълъг исторически процес: войната в Украйна е „миг“ спрямо циклите на империи; крахът на европейската цивилизация – по-широк контекст.
9) Къде е България между „ястребите“ и „прагматиците“?
-
По-вероятен според Кардамски е компромисен вариант – лавиране между източни държави и централноевропейските прагматици.
-
Но без капацитет, индустрия и демография, позицията ни остава зависима.
Заключение
Кардамски вижда управляваща „каста“ в ЕС, която използва страха като инструмент за легитимация и финансиране, докато реалните условия за голяма война липсват. Европа върви към фискo-индустриален тупик, а България – към още по-голяма зависимост, ако не възстанови капацитет, ред и национален интерес.
„Когато се избира глупаво управление, се стига до катастрофа. Европа е обречена да катастрофира в този си вид. Въпросът е кой ще плати цената – и дали България може да намали щетите.“
Гледайте цялото интервю тук:
