Държавата отново е на път да потъне в безвремие, родено от политическата криза, която може да завърши с катастрофа на демократичния политически процес у нас.
Шестото за последните три години ново Народно събрание положи клетва, но както и предшествениците си зацикли при първата си отговорна задача – да излъчи председател. Решаването на този въпрос е от ключово значение, тъй като е предпоставка за започване на процедурата по сформиране на правителство – залог, поставен от лидера на победилата партия ГЕРБ Бойко Борисов.
И тук всички отговорни фактори направиха грешки.
Беше изсилване на Борисов да обвърже предварително избора за шеф на парламента с преговорите за правителство. Вместо заклинания, той трябваше на вчерашните разговори с ИТН да договори подкрепата за кандидатурата на ГЕРБ-СДС, което е нормално в парламентарната практика.
Беше грешка останалите парламентарни групи да излъчват свои кандидатури, защото неписано правило, станало традиция, е първата политическа сила да излъчи председател на парламента и той да бъде подкрепен.
Гласуването, което представлява тест за възможното мнозинство зад бъдещо правителство, не даде резултат и ще продължи утре. Не знам на какво се е надявал Борисов, но гледайки към таблото в очакване на резултата, физиономията му приличаше на шокирания Тодор Живков по времето на Десетоноемврийски пленум на БКП, който го свали от власт. Излъган ли беше Борисов или го излъгаха? На кого се предовери или политическият нюх му изневери?
ИТН, които вече са доста обиграна парламентарна фракция, много добре знаеха, че предложената от тях кандидатура няма да мине, но дадоха знак на Борисов, че без техните гласове този парламент няма да има живот. Тъжно, но е факт! Всеизвестно е, че алчността им е безгранична и че ще опитат максимално да капитализират „стратегическото“ си присъствие в НС.
Всички се издъниха, защото играха елементарно, хазартно и с желание да прецакат другия.
ПП-ДБ се държат като „хванати от гората“, с тях диалогът е невъзможен. След като девет месеца седяха в скута на Пеевски и го ползваха за прокарването на всички законодателни актове, сега са фрустрирани да го тричат на всеки ъгъл. Това не дава никакви резултати, защото никой не им вярва. Но те не го разбират поради вопиещото при тях отсъствие на дълбочина на политическото мислене и познание.
Грешката на Борисов е, че си въобразява, че може да управлява с тях.
НЕ МОЖЕ!
Борисов продължава да мисли, че може да повтори схемите на сглобката. НЕ МОЖЕ!
Той е обсебен от желанието да прегърне Петков, Василев, Денков и Атанасов, защото си е наумил, че те му дават дясната политическа легитимност. ТОВА Е НЕСЪСТОЯТЕЛНО!
Борисов е най-успешният политик за последните 23 години, а ПП-ДБ са най-големият провал като политическа и управленска конфигурация за трите десетилетия на прехода! Защо им кляка и се унижава?
ПП-ДБ носят тежки корупционни практики в ущърб на националните интереси и да искаш да ги вкараш отново във властта е израз на ПОЛИТИЧЕСКА НЕАДЕКВАТНОСТ, породена от някакъв страх или сериозни зависимости.
Благодарение на Борисов ГЕРБ-СДС остана водещата политическа сила в България, а ПП-ДБ, благодарение на Петков/Василев, претъпряха такъв разгром, че никой и нищо не може и не трябва да ги вкарва отново в управленския процес. Оттук нататък тяхната грижа ще е за оцеляването им, а не за споделяне на държавна отговорност. Заради щетите, които нанесоха на страната, ПП трябва да бъдат държани далеч от всяко копче на властта, а пък ДБ тепърва има да осмислят какво им казаха избирателите и какво трябва да правят с онези свои водачи, които ги доведоха до това жалко политическо съществуване.
Борисов трябва да приеме този факт и да престане да хленчи за тяхната „любов“. Защото, отстрани погледнато, това поведение не изглежда лидерско.
Правителство трябва да се направи и формулата не минава единствено през ПП-ДБ, както я вижда отчаяно Борисов.
ДПС вече не е балансьор в държавата, а управленски фактор и е грешка, че Борисов публично непрекъснато повтаря, че „само с ДПС не може да управлява“. Натрапването на това определение оттеква зле в ушите на българските турци, които естествено си задават въпроса „ние второ качество ли сме?“. Обидата почва да тлее. Само си помислете, ако някой каже: „само с ГЕРБ не става!“, как биха се чувствали членовете и симпатизантите на тази партия. Подобно натикване в ъгъла на една системна, проевропейска и проатлантическа партия, само заради етноса на нейните избиратели, може да катализара процеси, които да избуят в нежелана и опасна за страната посока. В годините на прехода ДПС доказа, че е най-стабилната партия с изключително чувства за отстояване на държавността.
Тотална държавническа безотговорност би било да се хвърли страната в нови предсрочни избори.
Моментът е исторически.
Ситуацията е трудна, но не невъзможна за решаване. Трябва гъвкавост, решителност и политическа необремененост. Да, ще бъдат понесени негативи – и в личен, и в партиен план. Но държавата трябва да се спаси.
Защото задълбочаваща се политическа криза поставя под въпрос самия модел на функциониране на политическата ни система. Да не забравяме, че кризата започна с онзи юмрук от горещото лято на 2020 година, който на входа на президентството беше вдигнат срещу парламентаризма. Този юмрук насади на политическата нива „шарлатаните“, с които е невъзможно нито да се говори, нито да се управлява. Последните три години доказаха това.
Този юмрук има всички шансове, ако системните партии не задействат своите инстинкти за самосъхранение, да се стовари върху цялата партийна система и да ги помете.
70% от избирателите ненавиждат тези, които са днес в парламента и които не могат дори един регистратор на законите им да си изберат. На тези 70% има трябва знак, в който да видят изражение на своя гняв.
Радев ги чака зад ъгъла на Народното събрание, чийто 50-ти старт той дори не поздрави. Даде ясен знак! И с насмешка наблюдаваше от ложата си безплодието на парламентарната суетня днес.
Радев е на ход. Той може да изчака тази политическа импотентност да заоре още повече в дъното на парламентаризма, докато му изтече мандата, но може и да форсира вътрешните си нагласи и да откликне на онези, които настойчиво искат да го сложат за партиен лидер.
Една вероятна битка „Борисов-Радев“ на партийния терен няма да завърши в полза на онзи, който се вижда, че е натрупал и умора, и изхабяване.
Борисов трябва да мисли как да излезе с достойнство от политиката, защото до трите му управленски мандата ще се запишат и шест опита да не може да състави правителство. Ако той пропусне шанса да състави кабинет в юбилейното 50-ото Народно събрание, ще слезе безславно от политическата сцена. И ще отвори пътя на Радев с юмрука към изпълнителната власт. ГЕРБ ще върви надолу, а Радев ще се качва върху гърба му към своя нов връх…
Юмрукът на Радев няма да роди демокрация. Той ще помете демокрацията. Всички системни партии ще се изправят пред своите катастрофи. Борисов си мислеше сега, че може да събере 800-900 хиляди гласа и да вкара 90 депутати. Реалността се оказа сурова. При нови избори ще е още по-сурова. И това ще важи и за левицата, и за десницата. Само ДПС няма да зависи от фактора „Радев“, точно обратното.
Партиите трябва да успокоят страстите си, лидерите трябва да застанат на висотата на отговорностите пред държавата и да формират мнозинство за управление на страната.
Затънат ли в ежби, скоро ще усетят юмрука.
И ще бъде късно!
