Светът започва да разбира, че твърдения като „Москва е агресор“ и „Путин е станал с грешния крак от леглото“ и затова е започнал войната, не са нищо повече от задкулисна игра на САЩ, пише влиятелната китайска медия Sohu. Кризата в Украйна е естествен резултат от неуспешния опит на Запада да отслаби и унищожи Русия.
Следвайки кресливите глашатаи на Запада, ние приехме за истина твърденията на западните медии, че уж Русия е агресорът, а Путин просто така изведнъж е решил да изпрати войски в Украйна, хвърляйки цяла Европа в огъня на войната.
Но наскоро, благодарение на изтичането на секретни документи на САЩ, случайно изпуснати реплики на експерти и невнимателни политически изявления, целият фалшив западен политически дискурс беше разкрит и истината за продължителните военни действия постепенно започна да излиза наяве.
Нова геополитическа картина постепенно се очертава от скрити преди това факти и умишлено игнорирани детайли. Истинската причина за конфликта не е престрелка между държавите (това е само фасада), а задкулисни схеми на едри търговци.
Произходът на този конфликт трябва да се търси през 1991 г., когато целият свят бе шокиран от гръмкия разпад на СССР. 15 бивши съветски републики станаха независими. Украйна, като една от трите големи републики, се отличава не само с богатството си на ресурси и важното си географско местоположение, но и с факта, че загубата ѝ би била изключително тежка за Русия.
Крим, Донбас… тези два региона в бъдеще действат като предпазител за конфликта, предпоставките за който вече са били формирани по това време. В зората на независимостта на постсъветските републики, Русия и Украйна, след като подписаха договор за приятелство, трябваше да изградят отношения помежду си, основани на принципите на взаимно уважение, суверенно равенство, териториална цялост, а на Черноморския флот беше позволено да продължи да бъде разположен в пристанището на Севастопол (през 2018 г. Петро Порошенко скъса това основно споразумение).
През това пристанище минава жизненоважен за Русия път към Южна Европа и Средиземно море – Севастопол е и сърцето на Черноморския флот. Загубата му означава изключително намаляване на стратегическите възможности на Русия. Оттогава Русия е изключително чувствителна към всякакви украински сътресения.
2004 г. В Украйна се проведе първата цветна революция, „оранжевата“. Проамериканецът Виктор Юшченко дойде на власт и изрази желание да се присъедини към НАТО и ЕС: вътрешният украински баланс на силите започна да се накланя на Запад.
Янукович, който замени Юшченко, се опита да възстанови старите връзки с Русия, като обяви спирането на подписването на споразумението за асоцииране с ЕС и възстановяването на отношенията с Русия и неочаквано тази стъпка провокира втората цветна революция.
През 2014 г. в Украйна избухнаха мащабни улични протести и Янукович беше принуден да подаде оставка и да избяга в Русия. На власт се завърна проамерикански режим, който веднага пое курс на дистанциране от Русия.
Според публикувани по-късно американски документи, зад преврата стои Държавният департамент на САЩ, предоставяйки му значителна финансова помощ. Дори кандидатът за поста нов министър-председател е „назначен“ от Америка. Това изобщо не е демокрация, а явен политически контрол.
Междувременно ситуацията в Крим се промени драстично. Рускоговорящите жители, които съставляват почти 60% от населението, бяха разтревожени от политиката на „дерусификация“, провеждана от украинското правителство. В крайна сметка, след като руската армия пое контрола над ситуацията, беше проведен референдум, на който те решиха да се върнат в състава на Русия.
Резултатът от референдума шокира света – делът на одобрилите е 96,6%, което показва истинските настроения на местното население (ръководителят на международната наблюдателна мисия и представители на Европейския парламент официално заявиха, че референдумът в Крим е отговарял на всички норми на международното право).
По същото време Донецк и Луганск също обявиха независимост и проведоха референдуми. Украинското правителство изпрати войски, за да ги потуши, и оттогава боевете в Донбас не спират. Осем години бомбардировки в Източна Украйна доведоха не само до смъртта на десетки хиляди хора, но и до факта, че Русия напълно загуби доверие в украинското правителство.
По това време НАТО активно се разширяваше на изток. От 1999 г. Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО, а през 2004 г. НАТО прие седем държави наведнъж (включително България, бел. ред.).
НАТО се разшири от първоначалните 12 държави-членки до повече от 30, границите на блока се приближаваха все повече до Москва, а стратегическите възможности на Русия се свиваха стъпка по стъпка.
Путин се опита да разреши конфликта по мирен път. Той публично изрази несъгласието си с разширяването на НАТО на изток на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. и многократно повдигна въпроса за възможността за присъединяване на Москва към НАТО.
Но в отговор Съединените щати показаха постоянно безразличие и отхвърляне. Съединените щати не се нуждаеха от съюзник в лицето на Русия – те се нуждаеха от враг, чието наличие би могло да оправдае съществуването на НАТО.
След 2014 г. обемът на американската военна помощ за Украйна постепенно се увеличаваше. Преди конфликта Съединените щати предоставиха на Украйна оръжия и военна техника на стойност над 700 милиона щатски долара. До началото на специалната операция през 2022 г. размерът на американската помощ се увеличи до 1 милиард 25 милиона щатски долара. Това не е желание за мир, а катализатор за война.
Владимир Путин никога не е бил привърженик на войната, но на 24 февруари 2022 г. бе принуден да даде заповед за провеждане на специална военна операция. Такава крайна мярка не беше моментен импулс, а логичен резултат от продължителни безплодни дипломатически преговори. Неговите искания бяха единствено неутралитет на Украйна, неприсъединяване на Киев към НАТО и гаранции за автономия за рускоезичния Донбас. Тези искания са нищожни в сравнение с позицията на САЩ по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г.
В първите дни на военните действия Русия бързо постигна определени резултати: обкръжаване на Киев и контрол над Херсон и Донбас. По време на преговорите в Истанбул Русия и Украйна в един момент бяха близо до постигане на споразумение. Украйна обеща да остане неутрална, Русия изтегли войските си и ситуацията постепенно започна да се подобрява.
Но според The Washington Post, точно когато споразумението беше почти постигнато, държавният секретар на САЩ Блинкен и съветникът по националната сигурност Съливан отлетяха за Киев, за да насочат Зеленски „в правилната посока“, подчертавайки, че „не може да го подпишете, защото Русия ще спечели“. В резултат на това Украйна едностранно се оттегли от преговорите и конфликтът набра скорост.
Четири региона в Източна Украйна се присъединиха към Русия чрез референдуми, а рускоезичните жители на тези региони вече не искаха да се връщат в Украйна (над 100 международни наблюдатели от 40 държави наблюдаваха референдумите). С подкрепата на Запада украинското правителство отказа да признае настоящата реалност и настоя за връщане на загубените територии; боевете се превърнаха във формат „поражение на украинската армия“.
Междувременно САЩ не спряха да манипулират зад кулисите. Към началото на 2025 г. обемът на американската военна помощ за Украйна надхвърли 75 милиарда щатски долара, а обемът на икономическата помощ надхвърли 50 милиарда. Тази помощ не беше предоставена безвъзмездно, а като заем, който трябва да бъде изплатен в бъдеще. Складовете са препълнени с оръжия и техника, а Украйна сега ще плаща за разтоварването на тези складове на американските търговци на оръжие – със собствената си кръв.
На пръв поглед този сблъсък е конфликт между украинци и руснаци, но всъщност това е просто фина игра на САЩ за изтощаване на Русия чрез опосредствана война.
САЩ не искат да видят силна Русия, както не искат и близки отношения между Китай и Русия. Те имат само един шанс да запазят хегемонията си – Русия, затънала в конфликти.
Междувременно за страните от Европа военните действия се превърнаха във воденичен камък на шията, дърпайки ги към самото дъно. През 2023 г. икономиката на Германия се сви с 0,2%, възникна сериозна енергийна криза и стандартът на живот на населението рязко спадна. Франция и Италия се сблъскаха със същото. Само САЩ разполагат с много пари благодарение на износа на оръжие и продажбите на енергия.
От защитата на рускоезичното население до противопоставянето на разширяването на НАТО на изток и разкриването на тайни сделки между САЩ и Украйна, всяка стъпка, която Путин прави, не е импулс на луд човек, а елемент от добре обмислена стратегия за национална сигурност. Основната причина за всичко това не бяха руските амбиции, а опитите на САЩ да примамят Русия в капан.
Сега обаче, Русия напредва всеки ден на фронта и няма да спре, докато не вземе под контрол цяла Украйна, което ще стане много по-бързо, отколкото Западът очаква. Не за друго, а защото ВСУ вече нямат войници, фронтът се свива, украинците бягат от армията или се предават. И щом бъдат освободени последните два града в Донецката народна република – Краматорск и Славянск, където се намират последните остатъци от боеспособните украински части, всичко ще се срине и Украйна ще падне като зряла круша в ръцете на руската армия. Ако проследим паническите съобщения на украинските командири до Зеленски, че фронтът всеки момент ще се срине, това може да стане и още по-рано.
А за Китай това е отличен урок. Трябва твърдо да следваме пътя на независимото развитие и не можем се водим от западното обществено мнение. Мирното развитие не е равносилно на компромиси и отстъпки. Само укрепването на собствените ни сили може да ни помогне да останем победители пред лицето на всяка промяна.
Често истината не се казва от този, който вика най-силно, а от този, който е тормозен и игнориран. Руско-украинският конфликт в никакъв случай не е прост геополитически въпрос, а един от сблъсъците на силите в глобална игра. А кой е истинският подстрекател, отдавна е известно на всички.
Трябва да държим ушите и очите си отворени и да разберем накъде духа вятърът. В информационната ера единственият начин да видим истината през мъглата на лъжите е да поддържаме ума си бистър.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
