В полезрението на европейците: Как България тайно спаси Украйна, а Кирил Петков е герой

Припомняме статията на „Politico“, публикувана на 18 януари 2023 година, в превод на ФрогНюз.

 

През пролетта на миналата година украинската армия изпитваше отчаян недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, необходими за борбата с руснаците.

Спасението дойде от неочаквана страна: България.

Благодарение на раздробената си вътрешна политика – и проруските пристрастия на голяма част от елита си – в хода на инвазията София се постара да подчертае, че не въоръжава Украйна.

 

Според разследване на германския ежедневник WELT, сестринско издание на POLITICO в групата Axel Springer, това обаче е било димна завеса.

Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български министър-председател Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, WELT състави картина за това как България е влязла в ролята на посредник и е използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от боевете миналата година.

 

Докато Петков, който беше министър-председател на България в началото на войната, се опитваше да насочи страната към по-западна, пронатовска траектория, той трябваше да се бори с острата реакция на прокремълски политици, включително сред коалиционните му партньори – социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната за това, че е изказал мнението на Русия за войната. Поне публично Петков се опитваше да омаловажи идеята, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще се намеси и ще въоръжи Украйна.

Предвид тази чувствителност, официалната позиция на България по отношение на войната я поставя в една и съща кошница с Унгария на Виктор Орбан – твърде политически обвързана с Москва, за да може да се справи.

Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, които търсят път към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България през миналата пролет.

 

Докато социалистическата партия в София наричаше българските оръжейни доставки за украинските сили „червена линия“, служителите на Петков избягваха сделките между правителствата и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставки по въздух и земя през Румъния, Унгария и Полша.
„По наши изчисления около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“, казва Петков пред WELT.

 

Също толкова чувствително е, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време е собственост на руската компания „Лукойл“. „България се превърна в един от най-големите износители на дизелово гориво за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, заяви бившият финансов министър Василев пред WELT.

Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба заяви пред WELT, че страната му е била застрашена от изчерпване на боеприпасите през април миналата година. „Знаехме, че българските складове разполагат с големи количества от необходимите боеприпаси, затова президентът [Володимир] Зеленски ме изпрати да набавя необходимите материали“, каза Кулеба.

По онова време това беше въпрос на „живот и смърт“, обяснява Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират още села и градове, да „убиват, измъчват и изнасилват“ още украинци.

 

Изправен пред исканията на Киев, Кулеба каза, че Петков е отговорил, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко, което е по силите му“.
„Кирил Петков прояви почтеност и аз винаги ще му бъда благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: Докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.

Планът на Петков

На 25 февруари, само един ден след нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна, на неофициална среща на Европейския съвет в Брюксел Петков подчертава пред колегите си лидери, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че е в списъка на смъртните присъди на Москва и че Съветът трябва незабавно да вземе тежки решения за санкции. В крайна сметка Европейската комисия подкрепи тези стъпки.

По същото време министърът на финансите Василев участва в среща на финансовите министри на ЕС в Париж. Там също е имало нерешителност, както я описа той. Всички все още бяха в шок от нападението. След това Василев произнесе реч. Не за числата и икономическите последици, а за това какво има предвид Путин под „денацификация на Украйна“. Той се опираше на собствения опит на България.

„Ето какво направиха руснаците в България след Втората световна война, те убиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, каза Василев. Той също призова за незабавни решения, а участниците в срещата потвърдиха пред WELT, че българският министър е преобърнал настроението на събралите се делегати.

 

Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха наречени „българското предложение“.

 

На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, когато започва нова и несигурна фаза на войната. Украинците бяха изтласкали нашествениците от по-широката киевска област и от север, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Сраженията са били толкова интензивни, казва днес Кулеба, че Украйна спешно се е нуждаела от попълване на запасите си, особено на боеприпасите съветско производство.

 

Именно това Зеленски смята, че Кулеба може да осигури по време на мисията си в София.

 

Сега Петков казва, че неговото правителство е разрешило на посредниците да изнасят не директно за Украйна, а на посреднически фирми в чужбина.

„Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, казва Петков. Кадри от април показват товарни самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Това, което се знае, е, че полското летище Жешов, на 70 км от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставка. „Уверихме се, че сухопътният маршрут през Румъния и Унгария също е отворен за камиони“, каза Петков.

 

Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не става въпрос за предоставяне на военна помощ от страна на българското правителство директно на Украйна, „а по-скоро за предоставяне на възможност на украински компании и компании от страни от НАТО да закупят необходимото от български доставчици“.

 

Според информацията, предоставена на WELT, САЩ и Великобритания са платили за доставките.

 

Изглеждаше, че котката е излязла от торбата през юни, когато ръководителят на държавната компания за износ на военна продукция „Кинтекс“ Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и оповести публично данните си – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ на стойност „2 млрд. евро“ от началото на войната. Той спомена и за доставките на боеприпаси за многоцелевата ракетна установка Grad BM-21.

Но след това нещата отново замлъкнаха. Международните медии останаха внимателно фокусирани върху доставките на западни оръжия, включително американските ракетни установки „Хаймарс“. Социалистическата партия в правителството продължаваше да заплашва, че ще развали коалицията, ако има пряка подкрепа за Киев – но не можеше, защото такава подкрепа официално не съществуваше.

Сделки с дизелово гориво

Летейки още по-надолу от радара, България изпращаше дизелово гориво на силите на Зеленски.

Василев си спомня за една среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Там, по думите му, украински служител му казал, че горивото в киевските войски е на привършване. България разполага с рафинерия край Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група „Лукойл“ и се снабдява с петролни танкери от Русия.

Василев заяви, че е насърчил „Лукойл“ в България да изнася излишъците от петрол за Украйна. Реакцията е била положителна, а служителите там също са осъдили войната на Путин, каза той. Самата България се нуждае от около половината от горивото, което рафинерията произвежда; останалото, казва той, е било изпратено в Украйна. И в този случай доставките от местните дружества се осъществяват чрез чуждестранни посреднически дружества.

 

Киев потвърди пред WELT, че украинските компании са получавали български дизел на този важен етап.

 

„Камиони и цистерни редовно са пътували до Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото е било товарено и на товарни влакове“, каза Василев.

 

Москва отвръща на удара

С тайните линии за доставки към Украйна Петков поема голям риск.

Социологическите проучвания в България показаха, че 70 процента от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и затова се противопоставят на твърде голямата подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, номиниран от социалистическата партия, подклаждаше тези настроения, като твърдеше, че България ще стане страна във войната, ако бъдат доставени оръжия.

Едва наскоро играта на криеница приключи. От началото на годината рафинерията на „Лукойл“ в Бургас се контролира изцяло от България, без връзка с централата в Русия, и вече търси нефт от други държави. През ноември правителството в София официално поиска от Европейската комисия разрешение за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за дестинации, сред които и Украйна.

На Кремъл не му убягна, че България, под ръководството на Петков и Василев, полага огромни усилия в полза на Украйна.

Още през май Москва е бомбардирала страната му с кибератаки, казва Петков. Те са засегнали електроснабдяването и пощенските служби, а на моменти пенсиите на държавните служители не са могли да бъдат изплатени.

Москва също така се опита да подкупи депутати и да проникне в органите на властта. Между март и юни България изгони около 70 служители от руското посолство в София заради шпионаж.

 

Москва знаеше, че България е най-зависимата от руския газ страна от ЕС преди войната, и реши да я даде за пример.
Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, в която ще прекрати износа на газ. Но София не отстъпи. В рамките на 24 часа министър-председателят Петков представи решение, което щеше да позволи на близо 7-те милиона жители на България да се справят без газ от Русия. Той организира два танкера с втечнен природен газ от Съединените щати – на същата цена за кубичен метър, която начисляваше „Газпром“.

Сега Петков обяснява защо САЩ са били готови да се съгласят с това.

„По време на разговорите дадох ясно да се разбере, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа, че винаги има начини да се излезе от зависимостта от Русия“. Той също така е поръчал завършването на тръбопроводна връзка с Гърция, за да се катализират алтернативи на руските линии за доставки.

 

През лятото правителството на Петков беше свалено с парламентарен вот на недоверие. Проруските сили също изиграха своята роля за това. До есента Петков и Василев заемаха поста само временно. Оттогава страната продължава да е в политическа безизходица, но отношението към Украйна донякъде се е променило.

През декември парламентът реши официално да разреши доставките на оръжие за Украйна. „Дълбоко сме благодарни на България за това“, каза Кулеба. Той обаче отбеляза, че вече наблюдава опити за торпилиране на това решение. „Невероятно е колко упорито тези сили се опитват да привлекат България на страната на агресора и касапина“.

 

Петков и Василев вече влязоха в историята с безпрецедентната си тайна помощ. Със своята партия „Продължаваме промяната“ те искат да се кандидатират отново на следващите избори и да продължат борбата си за България, която се справя с корупцията на стария ред и поема по-западен път.
Петков настоява, че едно нещо е необратимо: „Ние показахме, че светът е възможен без зависимост и страх от Русия“.