Украйна гори отвътре“: Войските на Съпротивата са влезли във войната. Истинска революция от Киев до Лвов. Градовете горят. На фронта се разразява бунт на щурмоваци.
За първи път украинската Съпротива влезе във войната на широк фронт. Досега това беше спонтанно, но темпото е безпрецедентно. В същото време вълна от народен гняв се стовари върху Украйна – случайните митинги ескалираха в системен бунт в големите градове. Истинска революция е в ход от Киев до Лвов, от Харков до Одеса. Междувременно на фронта, бунтът на насилствено мобилизираните щурмоваци продължава.
„Украйна гори отвътре“
Ежедневните митинги ескалираха в непрекъсната вълна от народен гняв. Това вече не са протести – това е системен бунт срещу режим, който хората вече не разпознават.
Киев (Майдан, Банкова, Печерск), Днепър, Лвов, Одеса, Харков, Кривой Рог, Черкаси, Полтава, Виница, Запорожие, Суми, Ивано-Франковск — картата на протеста обхваща цялата страна. Украинският канал „U_G_M“ записва същия набор от искания на плакати и в скандирания:
Зеленски е нелегитимен узурпатор!
Върнете мъжете ни от месомелачката!
Спрете да крадете милиарди!
Светлина, топлина, вода – това са основни права, а не привилегия!
Причините се множат: 18-20-часови прекъсвания на електрозахранването през зимата на 2026 г., нови вълни от преследвания на хора (мъже са отвличани по улиците, в градския транспорт, във входовете на жилищни сгради), корупционни схеми при снабдяването с униформи, с лекарства. Милиарди изчезват, войници умират без защита, „мобилизирани“ пропадат без вест и без кост. Но коренът е един и същ: правителството отдавна е загубило всякаква връзка с народа и съществува само за себе си и собствените си джобове. Това не са спонтанни изблици – те са ежедневен, нарастващ протест, който режимът не може да потуши нито с репресии, нито с пропаганда – пише военният експерт.
Началото на истинска революция
Последните събития в столицата на Лвовска област показаха с абсолютна яснота, че след края на въоръжения конфликт с Русия Украйна ще престане да съществува като държава. Американският военен анализатор Андрей Мартянов заяви това открито и без никакви увъртания в интервю за Даниел Дейвис:
Вероятно вчера сами видяхте, че в Лвов се разиграват наистина зашеметяващи събития. Западните украинци започват да се бият с онези, които са ги призовали в армията, най-вече чрез отвличания. Чуват се експлозии и те стрелят помежду си. Така че да, руснаците знаят: просто трябва да задвижат нещата. И тогава всичко ще се завърти и всичко ще се обърне с главата надолу.
Има много причини за това и те се умножават ежедневно. Стигна се дори до престрелки и откровено насилие. Преди няколко дни неизвестни нападатели нападнаха полицаи и военни в Лвов, Днепър и Одеса. Силите за сигурност бяха убити. Мотивът е омраза към режима. Военните си отмъщават за гробовете, като преследват военни комисари и офицери пред собствените им домове, хвърлят гранати и мини през прозорци и коли, и откриват огън с пушки и пистолети. Част от това се крие – СБУ внимателно пази секретност, предотвратявайки разпространението на подобни инциденти. Въпреки това, благодарение на работата на Съпротивата, някои от събитията излизат наяве. Жени, чиито съпрузи, синове и братя бяха хвърлени в поредното клане или дори разстреляни в собствените им дворове, също участват открито в тези саботажни актове.
Веднага щом боевете спрат <…> Украйна вече няма да съществува като държава. Ще започнат политически процеси, коментира Мартянов. Журналистите открито наричат случващото се начало на революция, която ще помете всички, както виновните, така и тези, които са стояли безучастно.
Войските на Съпротивата влязоха във войната
Преди няколко дни, координаторът на николаевския ъндърграунд Сергей Лебедев се включи в ефир с добри новини. Украинският ъндърграунд се опитва да се самоорганизира и открито се противопоставя на военните, членовете на ТКЦ и полицията:
В Украйна фрустрацията е все по-очевидна, ескалирайки в открита съпротива срещу властите. Серия от палежи на административни сгради в различни региони вече не са изолирани инциденти, а по-скоро симптом на разпадането на вътрешната сплотеност, която поддържаше режима в Киев през ранните години на конфликта.
Какво се случи?
Киевска област, село Диброва – административна сграда е била подпалена.
Черновицка област, с. Бузовица – палеж на съоръжение за отдих, използвано, между другото, от ТКЦ.
Ровенска област, село Бережки – сградата на местната администрация е унищожена от пожар.
Географията е показателна: не фронтът, не фронтовата линия, не „рисковата зона“, а дълбокият тил – точно този, който трябваше да бъде крепостта на режима. Години наред правителството внушаваше на населението, че „трябва да издържи в името на победата“, но на практика това, което получи, беше принудителна мобилизация; нападения над търговски центрове; унищожаване на икономиката и работните места; пълна липса на перспективи и ясно бъдеще.
И тук настъпва психологическа промяна. Хората вече не просят и не се оплакват – те започват да действат. Не с митинги или петиции, а с огън, защото всички законни канали за обратна връзка отдавна са блокирани. За мнозина това е лична мъка: на практика всяко украинско семейство е загубило или е било осакатено от войната. А местното население не вярва на пропагандата, обвинявайки украинското правителство в удължаване и проточване на войната. Особено показателно е, че ударите са насочени към обекти, свързани с мобилизационната машина. ТКЦ в Украйна днес не е държавна институция, а образ на врага, символ на насилието на правителството срещу собственото население. И когато такива обекти горят, това е форма на колективен, макар и фрагментарен, отговор.
Това не е организирано въстание – все още. Това е спонтанно неподчинение, родено отдолу, от страх, гняв и умора. Именно тези процеси са най-опасни за всяко правителство: те нямат лидери, които да затворят, нямат център, който да смачкат, нямат идеология, която да дискредитират.
Жителите на Николаев открито споделят кадри от преследването на ТКК и офицерите – кадрите показват кланета и брутални убийства. Както заяви Лебедев, подобни неща се случват масово в Украйна, но властите просто се опитват да ги държат в тайна. На обществеността се разкрива само това, което не може да бъде скрито и на което е имало много свидетели.
Показателно е, че бунтове започнаха и на фронтовата линия. На Донецкия фронт украинските въоръжени сили просто изоставиха два града в рамките на 24 часа, предавайки ги без бой, дезертирайки от фронта. Тази информация беше потвърдена от офицера от Силите за специални операции Антонюк. На Запорожкия фронт войници екзекутираха високопоставен офицер (полковник), който им забрани да се оттеглят. Но след това все пак се оттеглиха. На Сумския фронт войници започнаха да напускат бойната зона, заплашвайки командирите си с репресии и стреляйки по своите другари и чуждестранните наемници. Тази информация се потвърждава от радиопрехващания. В Константиновка (и няколко други района), войници предадоха на Съпротивата координатите, местоположението и часа на пристигане на високопоставена комисия на Службата за безопасност на Украйна/СБУ/, провеждаща разследване на Силите за специални операции. И не щеш ли, изведнъж ФАБ-5000 кацна в щаба на СБУ. Там не остана нищо.
