Десети ноември е спомен. Много лична оценка е дали може да се нарече празник. Много са датите, на които отбелязваме ключови промени. Тази памет ще претърпи много изводи и преосмисляне.
Това заяви Лияна Панделиева повече известна като „усмивката на демокрацията.
Имаше вдъхновение, но и разочарование. Но нали затова искахме свободата – за да избираме. В същото време има хора с много успешен бизнес. Нали сме наясно, че няма държава, в която да има само богати и само бедни. Да, някои казват колко повече се получавало в други страни. А запитват ли се колко им струва транспортът, и че трябва да оцеляват на хляб и маргарин.
И какво се получава сега?! Ами, ако не беше толкова трагично, щеше да е много смешно. Защото вече дори десните не смеят да нарекат 10-ти ноември „празник“. Тази дата, която дерибеите превърнаха в нещо зловещо, вече не е символ на надежда. Тя е символ на унищожаването на нормалния човешки живот. На прекършването на милиони съдби.
Защото бяхме лишени от всичко. И най-напред от свободата да избираме. Сега други избират вместо нас. Манипулациите стигнаха дотам, че дори в магазините не избираме самостоятелно храната и дрехите си. Тоталният контрол стигна до своето дъно. Нещо повече. Стигна до своята противоположност. До анархията и безобразната, и безогледна корупция и безнаказаност.
Затова никой не пее дитирамби за 10-ти ноември. Повечето хора въобще не искат да си спомнят тази дата. Миналото си е минало. А ние трябва да гледаме напред в бъдещето. Ако искаме да променим съдбата си. И да оставим на децата и внуците страна, в която могат достойно да живеят.
Автор Иво Македонски, istinata.net
