Проучванията в началото на кампанията очертават тенденциите. Много неща обаче остават неизвестни – колко партии ще влязат в парламента, ще направи ли пробив „Солидарна България“, какъв ще е делът на по-скоро силните формации под чертата.
На този етап най-вероятно е, ако има редовно правителство в 50-ото Народно събрание, да бъде правителство около ГЕРБ, което предполага и с ДПС. ГЕРБ се е примирил с партньорство с ДПС. И това се вижда от очевидния факт, че ако искаше да управлява с ПП-ДБ и да избегне донякъде ДПС, можеше просто да направи ротацията Денков-Габриел.
Ако сборът от депутатите не стига на ГЕРБ и ДПС, може и с трета малка, но кооперативна партия, която би се съгласила да сътрудничи. При такава конфигурация ПП-ДБ вече могат да бъдат поканени като резервно колело на автомобила. Отделен въпрос е дали ПП-ДБ ще се съгласят. ГЕРБ навярно разчита на апетита им за власт, толкова и колкото могат да получат. В интерес на ПП-ДБ, разбира се, е да останат в опозиция, но дилемата несъмнено ще бъде тежка. А и нека припомним, че ГЕРБ и ДПС отдавна се мъчат да вбият клин между ПП и ДБ за да ги разцепят. Дали биха успели и в това, също е рано да се каже. По-скоро можем да вярваме на заклинанията на ГЕРБ, че нямат да правят коалиции с БСП или „Възраждане“, не защото винаги трябва да им вярваме, а защото международната обстановка не насърчава открити съюзи с тези партии. От началото на войната в Украйна насам водеща цел и на ГЕРБ, и на ДПС е да се представят като действителните стожери на евроатлантизма. А това налага самоограничения в политическата всеядност.
Когато говорим за самоограничения, да не пропуснем и ограниченията. Да, неформален съюз между ГЕРБ и ДПС съществува и той се проявява непрекъснато. Не само посланията по конкретни поводи са синхронизирани. Бойко Борисов и Делян Пеевски заедно се срещат с кметове, приемат миньори и енергетици, обещават по-високи заплати на университетите. Ние сме свикнали всяка партия около ГЕРБ да бъде в подчинена роля. Това обаче едва ли важи за ДПС. Не е сигурно, че ДПС автоматично би приело всички планове на ГЕРБ за бъдещото управление. Впечатлението, което се създава, е, че ГЕРБ иска пряко да упражнява властта, и дори все по-активно от партията лансират Борисов за четвърти мандат министър-председател. Докато ДПС настоява на своята стара формула за експертно правителство, нещо като кабинет на националната концентрация, ако използваме термин от 40-те. Което не е точно същото. Предстои да се проследи и диалогът между ГЕРБ и ДПС по тези въпроси, защото нямаме прецедент в миналото, ДПС никога официално не е участвало в правителство с ГЕРБ, и съответно няма как да се опрем на предишен опит за изграждане на хипотеза. Ако вземем обаче опита на БСП с ДПС от предишни периоди, то на Борисов ще му е далеч по-трудно отколкото си мисли.
За правителство без ГЕРБ и ДПС като че ли няма условия. Включително защото ПП-ДБ пребивава в явна изолация спрямо другите евентуални участници в следващия парламент. Дали ДПС може да се откъсне от ГЕРБ и да подкрепи такова правителство? Прекалено много съображения правят такова умопостроение екзотично, не на последно място и заради самоприсвоената от Пеевски роля на знаменосец на евроатлантизма.
Естествено, съществува и сценарият с предсрочни избори през есента. Неблагоприятни изборни резултати или прекомерни амбиции на партиите могат да го актуализират. Само че ГЕРБ трябва да внимава с тази опция. Сериозна изборна победа на 9 юни, с голяма преднина пред втората партия, би натоварила ГЕРБ с отговорност за управлението, от която трудно ще се избяга. Ето защо е по-вероятно да се търси разрешение на правителствения казус в рамките на идващия парламент.
Или накратко – по-вероятно е да станем свидетели на правителство около ГЕРБ и ДПС под някаква формула, и с по-малка вероятност предсрочен вот. И винаги трябва да помним, че колкото е да е неправдоподобна голяма изненада в политическия процес през следващите седмици, тя би била изненада именно защото не я предвиждаме. Всички прогнози и сметки на партиите се опират на убеждението, че съществуващите тенденции ще продължат. Почти сигурно е, че ще продължат, но нека не пропускаме това „почти“.
