От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.
Дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 млрд. лв. повече в сравнение с декември 2022 г. и вече е малко над 40 млрд. лв., отчетоха от финансовото министерство.
Увеличението се натрупа от външна емисия през януари, при която бяха пласирани 10-годишни държавни облигации за 1,5 млрд. евро при доходност от малко под 4,8%. Част от нетното увеличение на дълга покри касовия дефицит, а останалите са във фискалния резерв.
Календарът на плащанията за тази година и догодина е много напрегнат и е твърде вероятно да се тегли нов за да се покрият плащанията.
За тази година през март предстои погасяване на 1,14 млрд. лв. външен дълг, а през юли – 350 млн. лв. вътрешен. За 2024 г. изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лв. и още 1,5 млрд. евро по еврооблигации.
През миналата година бяха погасени главници за 3,2 млрд. лв. и бяха издадени нови еврооблигации за 4,3 млрд. лева и ценни книжа за вътрешния пазар за 2,4 млрд. лева. Лихвените плащания са малко над 600 млн. лв.
От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.
От финансовото министерство също предупреждават, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите е възможно да възникне риск от прекомерен дефицит от над 3% от прогнозния БВП. Това можело да попречи на България да въведе еврото. При приемането на бюджета за 2023 г. трябвало да бъдат обсъдени мерки, които да доведет да повече приходи и да се запази устойчивостта на публичните финанси.
Според икономистите от института трябва да е очевиден краят на периода на нулеви лихви, който създаде измамна лекота в поемането на дълг при незначително увеличаване на лихвените разходи. Поне в следващите няколко години това няма да е така – видно дори от факта, че вече наричаме лихви от 5% “успех”.
Съотношението дълг спрямо БВП, което се следи и като критерий за приемането ни в еврозоната, показва, че въпреки увеличението все още сме сред държавите с нисък относителен дълг – 23% от БВП. Делът на вътрешния дълг е 6,4%, а на външния – 16,6%.
По-голямата част от дълга ни се заема от облигациите, емитирани на международните капиталови пазари – с дял от 56,3%. Следват ДЦК за вътрешния пазар и държавните заеми – 16,9%, отчитат от финансовото министерство. Над 98% от дълга ни са с фиксиран лихвен процент, а близо 100% от него са деноминирани в лева и евро.
Източник: „24 часа“
