Коментарът на Евгений Дайнов е препубликуван от ”Дойче веле”. Заглавието е на ФрогНюз.Няма такива явления като „полуобразован“, „полуморален“ или „малко корумпиран“. Или си, или не си. Дали си образован, морален или некорумпиран – това опира до цялостната структура на духа ти. Както бременността опира до структурното състояние на тялото към дадения момент; няма „малко бременни“. Или си, или не си.
Да си образован например означава да вярваш само на известия, които можеш да провериш и съпоставиш, ползвайки авторитетни и легитимни източници. А след това да положиш съответните известия в онзи цялостен контекст на ориентиране в битието, който може да бъде постигнат само с дългогодишни усилия, полагани в структурирана образователна среда.
Полуобразованите хора се хващат за първото попаднало им (и непроверено по надлежния ред) известие и веднага вадят тържествени заключения за света, вселената и всичко останало.
Слави Трифонов, например, чел „статия в интернет“… Стоп. Къде? Легитимен ли е източникът? Ползван ли е втори такъв? Какъв е контекстът?
Да продължим. Чел човекът и видял, че угандийците щели да принтират човешки тъкани в космоса. Следва изводът: колко ние тук сме изостанали, колко са напред в Уганда и как самият Трифонов е бил прав да иска да праща македонец в космоса. Пък всички му се били подигравали, ама угандийците…
Проверка на фактите
Проверката на това известие, за надлежно трениран в образователни структури ум, отнема около три минути. И се оказва следното. През ноември миналата година угандийците споделят публично мераците си за принтиране на човешки тъкани из космоса. Сериозните медии не обръщат внимание – малко ли чудесии си измислят малките държави, за да правят впечатление…
В края на декември – месец по-късно – Уганда наистина качва спътник в космоса, който да се занимава с… навигация и метеорология. Не го изстрелват, разбира се, самите угандийци. Твърдят, че е изработен от двама от тях плюс консултанти от Япония. За човешки тъкани не иде реч.
А сега Трифонов ни дава угандийците за пример. Защо, пита се, преди три години не ни даваше за пример българската частна компания (все пак в Уганда с космоса се занимава държавата) „Булсатком“, която още тогава качи свой собствен спътник в космоса? Не ни прехвърля към този случай, тъй като не е чувал за него. А не е чувал, защото образователната структура на неговото съзнание е това, което виждаме и чуваме от него.
Полуобразованите хора клонят към популизма, тъй като с онези две-три неща, които са узнали, те впечатляват откровено необразованите населения, които знаят, че нищо не знаят. Това не само обяснява възникването на партия ИТН, но и предлага евентуален отговор на въпроса, защо толкова висшисти гласуваха за руско-популистката политическа формация на човека с прякора на дребна руска монета.
Това са класически полуобразовани хора, които се впечатляват от две-три прости идеи („Руснаци – юнаци! Европейци – гейове! Да бъдем като и с руснаците!“) и смятат, че тяхното приложение в живота ще им реши всички проблеми.
Подобно беше положението с рецептата на Волен Сидеров: „Турците – в Турция, циганите – на Сатурн“. Докато из страната бродят полуобразовани индивиди с тапии за висше, такива политически програми ще се раждат на всеки 5-6 години.
С темата „малко корумпиран“ се сблъсках тези дни, слушайки радио. Непознат анализатор твърдеше, че компромисът между ГЕРБ и ПП-ДБ трябва да включва това ПП-ДБ да се примирят да продължава да има „малка корупция“, свързана с ГЕРБ.
Веднага възниква въпросът: колко малка е „малката корупция“? Да откраднеш сто лева публични средства? Хиляда? Сто хиляди? Милион?
Помня началото на корупционната епидемия. Пред две десетилетия зам.-министри бяха доволни да откраднат 5000 лева. След година-две започнаха да броят от 10 000 нагоре. В края на първото десетилетие на 21-ви век се радваха като деца на откраднат милион, а един шеф на агенция лично ми се похвали (в тоналност „ти си чети дебелите книги, а ние ще въртим едни кинти“), че вече отмъкнал 10 милиона. В края на режима на Борисов, когато всички котви бяха откъснати, хората отмъкваха стотици милиони в сакове. Ако „ерата Борисов“ беше продължила още само година-две, днес щяха да броят милиарди, а икономиката щеше да е подобна на тази на Молдова.
Не е хубаво да се краде, ама по малко може?
„Малка“ корупция? Корумпираните никога не стигат до положението „достатъчно, спирам“. Алчността няма таван, защото бързо се превръща в начин на живот – единственият мислим за съответния корупционер. Алчността спира да набъбва само тогава, когато се натъкне на непреодолимо противодействие. Затова не е възможно Кирил Петков, например, да съобщи на Бойко Борисов нещо като:
„Добре, ще оставим твоите да крадат, ама – по малко“. Пак възниква въпросът: По колко малко? По пет хиляди? По милион?
Но подобно обсъждане е принципно невъзможно, тъй като би попаднало в категорията „полуморално“. Как би звучало това обсъждане, положено в тази плоскост? „Не е хубаво да се краде, ама ако е по малко – може“? Влезне ли човек в това тресавище, неминуемо ще завърши с тезата на руските пропагандатори: „Не е добре да се убива, но ако става дума за украинци – може“.
Изобщо, да си полунещо не е добре. Или си едно нещо, или си друго нещо. Добре е да съвпадаш със себе си, инак правиш големи беди и си все по-нещастен след всяка беля. Това „полу“ е проклятие, което тормози страната ни от десетилетията, през които управляваха точно такива полуиндивиди, нахлупили каскети, но бърборещи за „диалектическите противоречия“ в космоса, тогава все още ненаселен от угандийци и македонци.
Евгений Дайнов, „Дойче веле“
Само не знам,защо ме слагаш към“полуобразованите“хора,защото не споделям възгледите ти?Не те уважавам,затова не използвам увашителното наклонение!Защо не си публикуваш биографията,за да знаем как си стигнал до това ниво?И колко е струвала и в какви парични или непарични стимули?