Не е задължително историята да се повтаря като фарс. Понякога тя просто си се повтаря. Напоследък се присещам, как тръгна недоволството към това управление, което скоро ще се превърне в истински взрив на негодувание. Недоволни имаше през цялото време.
В началото се появиха плакати „Некадърници“ по витрините на магазини в центъра на София.
Това „Некадърници“, беше израз на осъзнатото усещане, че борисовци не бяха просто лоши управляващи. Те бяха автентично некадърни. Не можеха да свършат нищо като хората, дори да искаха. Просто не можеха.
С публикуването на последния републикански бюджет на ГЕРБ, отново стигнахме до този момент. Възмущението на обществото вече не е просто заради това, че група натежали мъже с лоясали погледи ползват властта за своя облага, отнасяйки се към Републиката като към законна плячка. Възмущението днес извира от ясното разбиране, че управляващите са, освен алчни и зли, просто некадърни. Не биха могли да свършат нищо полезно, дори и да искат.
Това е цената, която плащаме за опита на Бойко Борисов решително да демодернизира българското общество. Да събере всички власти и ресурси в един юмрук, за да рестартира България като феодална конструкция, управлявана не със закони, институции или протоколи, а с непредсказуемата воля на съответните феодали.
Началният резултат от този модел, видим още в края на „Борисов-2“, беше превръщането на институциите на държавата в частни наказателни отряди, обслужващи точно определени феодали и бандитски главатари. С това си поведение институциите подкопаха върховенството на закона и препречиха пътя на инвестициите. Не е случайно, че рухването на законността и рухването на чуждите (както и на вътрешните) инвестиции съвпадна по време.
Хаосът се превърна в норма
Не след дълго се стигна до очаквания от всеки политолог резултат. Поради ликвидирането на институционалното поведение на държавата, навсякъде настъпи хаос. Свикнали да работат единствено по разпореждане „отгоре“ в полза на някой въздебел мъж с лоясал поглед, институциите загубиха способността си да вършат дори онази рутинна работа, която създава подобие на ред и различава цивилизованите от варварските общества, в които хаосът е норма. Признак за постигането на това състояние е изумителният хаос по повод „втората вълна“ на Ковид-19. В действията на нито една институция не личи някога да са били разработвани закони, протоколи или процедури за системно действие в подобна ситуация. Всички действия на властите са въпрос на хрумвания, които бързо биват заменени от други, по-сетнешни хрумвания.
Привеждането на управлението в режим „хрумвания“ не е нещо, което виждаме само повод заразата. Всичко е хрумвания. Хрумва им да правят нова Конституция с хора, чието висше образование е под въпрос. Хрумва им да купят още самолети от САЩ, за да изтъргуват „Турски поток“. После им хрумва да паркират нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“, макар уж да са се посветили на АЕЦ „Белене“. На Караянчева ѝ хрумва да кани външни наблюдатели за изборите, макар по отдавна установен протокол това да е прерогатив на министъра на външните работи.
Метаморфозите на Борисов продължават
Накрая им хрумва да направят бюджет тип „Венецуела“, в който да обещаят раздаване на пари на всички, освен на лекарите и на медицинския персонал. Междувременно, по стар социалистически обичай, апелират за доброволци в болниците, защото нямали ни лекари, ни друг персонал. Това също е елемент от хаоса: когато не можеш да поддържаш елементарно, всекидневно ниво на управление, почти веднага си принуден да минеш в режим „грабвайте телата“ – да се опиташ, по стар руски образец, да заринеш проблема под камара от човешки тела.
Тези хора, дори да поискат, вече не могат да свършат нищо полезно. А дори и да можеха, това няма никакво значение, тъй като са загубили всякаква легитимност. Никой няма да се включи в тяхното вършене, нито някой ще им изпълнява разпорежданията, колкото и разумни да са те. Защото са в позиция „Некадърници“.
