Защо българският майдан не се състоя? Защо свалянето на Радев се превърна в комедия? Ето го отговорът!

Планираната акция по искане на оставката на президента Радев се превърна в комедия, на която цял народ се смее.

На площада пред Президентството се разигра сценката: „По Дунава кирпич плува, на кирпича два-три пича“ с дребната разлика, че пичовете бяха мадами.

Оправданието, че не дошли много хора беше, че събитието било организирано във Фейсбук.

Истината обаче е съвсем друга. Този „протест“ трябваше да провери какви са настроенията срещу президента и дали може да се яхне народната вълна на недоволство. Оказа се, че я яхнаха няколко жени на средна възраст и тук там някой уж минувач. Дори да имаше още противници, те не излязоха, защото не знаят накъде ще задуха вятърът.

Защо обаче не се случи това, което от ГЕРБ отдавна чакат?

Къде отидоха платените протестъри, защо не излязоха на разходка „умните и красивите“, не се състоя някой „преформънс“ и прочие и прочие?

Много просто.

Идват избори. Управляващите не впрегнаха бойния си арсенал да го хабят по площада, защото ефектът щеше да бъде обратен. Цяла България беше настръхнала да види какво ще се случи. А се случи едно голяма нищо.

Ако действително от ГЕРБ искаха да свалят Радев и бяха поискали помощ от международен „приятел“ за това, щяха да я получат.

Площадът щеше да почернее от народ.

Като в Сърбия, като в Унгария и навсякъде, където президентите са неудобни.

У нас обаче има опасност протестите да вдигнат рейтинга на президента. И вече го вдигат, без дори да са се провели.

Още по-зле за ГЕРБ! Има пълен шанс при извънредни избори Радев да бъде избран не с 61, а с 80 процента и тотално да издупа управляващите.

Това е лошо за Борисов, защото следва нов петгодишен мандат и мечтата му самият той да се види президент се размива в далечното бъдеще.

Затова той хем мрази Радев, хем не смее да го бутне, защото в момента няма никакви шансове да се настани в президентското кресло.

Но съзнава и друго – колкото повече се противи на избора на народа, толкова повече губи шансовете си.

Затова ще бъдем свидетели на такива семпли протестчета, които дори медиите ще отразяват с половин уста от кумова срама.

За повече никой няма нито сили, нито сметка.

Станислава Славова: istinata.net