#При „Данс уит им” западните държави категорично бяха срещу българското правителство. Западните посланици през ден пишеха декларации в подкрепа на протеста. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета.
Целите на чуждите господари са ключови за всяко събитие в България. Днес от самолет личи, че западните държави подкрепят Борисов. Тънък детайл са действията на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне международно. Но след като погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а междувременно се обяви срещу „Балкански поток”, същинската му игра прилича на ножица, която цели да пререже руските вени в тялото на българската власт.
Не е ясно тази игра точно на посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в САЩ е огромен и ескалиращ в навечерието на президентския вот. #Не може да остане скрито – днешният протест е рехав, бледо копие. Няма дефилиращо множество, има дефилета. Много по-свиреп бе протестът през февруари 2013 г., и несравнимо по-масов през лятото.
Днешният в голямата част е инвент с отбрана публика. А е рехав, защото ги няма ордите на ГЕРБ. Числеността на протестите срещу Орешарски се дължеше точно на тези орди. Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите.
„Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре организирани и мотивирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да подкрепи „революционните сили” – БСП се тресе от вътрешни противоречия, електоратът й в София е застарял, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора…
Пък и „революционни сили” са разединени отвътре. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което вероятно пак е свързано с хранилка. Затова всички те протестираха в полза на ГЕРБ, а не смеят срещу нея. Този рехав, разбит протест е толкова надъхан, колкото да размахва торбички „Била” – идва ти да го щипнеш по бузката. С такива лидери на протеста Борисов може да векува.
Голям облак марширува с протестите. Над 40 дни хора „тропат” по площадите, а резултат – никакъв. Въпросът в мъглата е защо Борисов не пада, защо усилията са всуе. По „насипност” на хора и идеи този протест се родее с оня през зимата на 2013 г., а по „ивенти и пърформанс” на другия през 2013-2014 г.
Само че 20 дни след старта на зимните шествия дойде оставката на първия кабинет на Бойко Борисов, а само пет дни след избухването на „Данс уит ми” имаше оставка на Делян Пеевски.
Кабинетът на Орешарски се задържа цяла година, което показва, че настоящите 40 дни са нищо работа. Но първоначалната енергия и цел на „Данс уит ми” бе оставка на новоназначения шеф на ДАНС Делян Пеевски. Затова и този протест постигна голям резултат веднага, а настоящият до момента се развива като изтърсаче след предишните два.
Но, защо все пак, той не води до нищо. Ето най-важните причини, направени чрез паралел със събитията преди 7 години:
# Изглежда, че протестът свали Борисов през февруари 2013-а. Но дали наистина бе така? Ден преди оставката такава хвърли друг – финансовият министър Симеон Дянков, най-важният човек в кабинета.
Имаше вътрешен разрив в самото правителство. То официално бе еднопартийно, иначе – отново коалиция.
Министрите Дянков, Трайков и Плевнелиев бяха твърде близки до Иво Прокопиев. Официалното обяснение на бизнесмена отпреди време гласи, че не е предлагал министри. Не лично, а оглавяваната от него КРИБ се е договаряла с ГЕРБ след подписан на 17 юни 2009 г. пакт за стабилност поради световната икономическа криза. Но само преди седмица той каза нещо знаменателно в интервю пред БНР. На въпрос на водещия Петър Волгин дали чувства отговорност за възхода на Борисов, бизнесменът отвърна, че ГЕРБ мутирала – първото правителство нямало нищо общо с второто и третото: „Нито като качество на хората в него, нито като политики, нито като идеологически посоки, в които ръководи държавата“. На много хора били „излъгани надеждите за ускорено развитие и модернизация на държавата”.
В превод – първият кабинет, „нашият”, е стабилност, модернизация, развитие. Другите са лъжа, катастрофа.
Връзката на всичко това с падането на Борисов през 2013 г. е, че напускането на Дянков предизвика огромен вътрешен разрив в самата власт. Не протестът я срути, а тя сама. Борисов популистки обяви, че си тръгнал заради сблъсъците на Орлов мост – не можел да гледа кръв. Но днес се вижда, че е готов да плати всяка цена. Така ще е, докато няма разкол във властта.
