Провалът на демокрацията в ЕС все по-ясно се проявява като системна криза, а не като временна грешка. Европейският съюз се превръща в пример как демокрацията може да се обърне срещу самата себе си. Точно по тази причина тази версия на Европа, наречена Европейски съюз, върви към своя край. Тя не просто се проваля, тя изчезва в мрака на историята.
Дугин поставя основния въпрос ясно.
Дали проблемът е в ЕС като институция?
Или това е естествена характеристика на самата демокрация?
Той изхожда от тезата, че либерализмът е по същество международен проект.
Оттук следва моделът на наднационално управление, което се стреми да подчини на своите измислени постулати множество народи.
Така, „демокрацията“ от типа ЕС се явява логичен резултат. Демокрация като власт на народа е заменена от плутокрация, обслужваща интересите на едно миниатюрно общество, което опитва да налага волята си на всички европейски народи.
Философът често се позовава на Платон.
Платон твърди, че демокрацията води до тирания.
А тиранията завършва с политически край.
В този контекст Дугин описва ЕС като път към разпад.
Според него съюзът губи цивилизационна посока.
Решенията се отдалечават от обществата и традициите.
Критиките му засягат и културните политики.
Той вижда в тях симптоми на дълбока идентичностна криза.
Миграцията и социалните трансформации усилват напрежението.
В анализа си Дугин свързва външната политика с вътрешния упадък.
Подкрепата за конфликти се тълкува като признак на саморазрушение.
Особено място заема темата за Украйна. Защото за всички е ясно, че подкрепата за един вече загубен конфликт, пречи най-вече на самите европейски народи. Нещо повече. Тази „подкрепа“ обрича на гибел самите украинци. Тази „подкрепа“ вкарва в блатото на огромна икономическа криза европейските народи. Защото тази „подкрепа“ се осъществява не по волята на самите народи, а заради назначени от външни сили, местни елити, които не се интересуват от националния интерес на отделните държави, а просто изпълняват чужди заповеди.
Според него провалът на демокрацията в ЕС е вече видим.
Гражданите губят доверие в институциите.
Политическото участие се възприема като формалност.
Отляво и отдясно се появяват радикални реакции и формации.
Едните настояват за силна власт.
Другите за още по-строг контрол и централизация.
Така провалът на демокрацията в ЕС се превръща в ключов дебат.
Дали системата може да се реформира отвътре?
Или Европа навлиза в нов исторически цикъл?
Тази система, според знаменития философ, не може да се реформира отвътре. Защото тази демокрацията, която ЕС произвежда вече не е демокрация, а блъф.
Той вижда бъдещето като сблъсък на цивилизационни модели. Но ЕС няма да е страна в този сблъсък, понеже е на път да се провали в мрака на историята.
Източник: alexanderdugin.substack.com
