От коронакризата се произведоха много страхове. Има аналогия с банките – ако не се реагира достатъчно рано на слуховете, системата рухва. В интервю пред „Банкеръ“ Илиян Василев каза още:
Не може ако получиш инсулт, два дни да чакаш резултат от писиар, за да те лекуват, при положение, че всяка минута е съдбоносна.
Също така всеизвестен е фактът, че вируси не се лекуват така. Хората се паникьосват повече от системата, отколкото от вируса.
Ситуацията казва: спасявай се сам, корабът е без кормчия. А ключовата дума е солидарност, това е основният капитал на едно общество. Как да има солидарност, когато държавните служители предизборно получават допълнителни пари за сметка на останалия народ.
Кризата бушува, бизнесът пропада, а администрацията благоденства с парите от неговите данъци.
Логиката за реакции при криза предполага различни министерства да бъдат ангажирани в противодействието. Ние тръгнахме по погрешна следа. И попаднахме в матрицата на управлението, в която се работи на принципа „проба-грешка“.
Очертават се избори в коронакриза. Неслучайно в Щатите 2/3 от гражданите гласуваха по пощата. У нас при всички случаи трябва да се създаде сигурна система за дистанционно гласуване. Иначе много хора може изобщо да не отидат до урните.
