За първи път България има министър-председател, който говори едно в предизборната кампания и прави същото, след като поеме управлението. Това заяви евродепутатът Илхан Кючюк, член на групата „Обнови Европа“, в ефира на БНТ.
По думите му темата за свръхдефицита не е нова практика на Европейската комисия. Кючюк посочи, че когато ЕС види проблем, може да алармира, като подобни предупреждения са получавали Австрия и Белгия, както и държави като Италия и Франция.
„Ние дълги години сме били жертва на тази двойственост на европейските политики и е крайно време да бъдат изработени хоризонтални инструменти, валидни за всяка една държава“, коментира евродепутатът.
България няма да се откъсне от европейския консенсус
В оценката си за поведението на Румен Радев като министър-председател Кючюк подчерта, че за първи път има премиер, който запазва линията си и след изборите.
„За първи път имаме министър-председател, който говори едно в предизборна кампания, прави същото, когато стане министър-председател, и има самочувствието да го изразява във форумите или форматите, в които членуваме“, заяви той.
По отношение на санкциите срещу Русия и помощта за Украйна евродепутатът отбеляза, че дори в европейската политика няма напълно единна позиция по темата. Според него обаче позицията на ЕС няма да се промени, защото това би означавало да не бъде уважено правото на всяка държава сама да определя границите си и съюзите, в които членува.
Кючюк коментира и позицията на България по 21-вия пакет санкции срещу Русия. По думите му в момента се оформя процесът, а не крайният резултат.
„Изготвянето на санкциите е процес, в който на различни нива държавите членки отчитат своите национални специфики. Позицията на България беше заявена. Национални специфики има и Словакия. Германия и Италия също имат обструкции по първия санкционен пакет. Резултатът ще го видим през месец юли“, посочи той.
Сигурност, индустрия и европейски средства
Според Илхан Кючюк България няма да се откъсне от европейския консенсус, но трябва да изгради вътрешно съгласие за бъдещата архитектура на сигурност, включително и за ролята на военно-промишления комплекс.
Той посочи инициативата SAFE като голяма възможност за страната и отбеляза, че предстои и втори кол по SAFE+. По думите му ключовият въпрос е как България ще използва технологичното развитие на ЕС, така че произвежданото у нас да бъде с висока добавена стойност.
