Честваме паметта на светите солунски братя Константин-Кирил Философ и Методий – славянските просветители. Двамата живели в IX век. Наричаме ги славянски просветители, защото дали просвета на славянските народи, като създали първата азбука за славянския език – глаголицата. Тяхното дело било успешно продължено и развито от учениците им Климент, Наум и Ангеларий, които намерили радушен прием единствено в България от българския княз Борис. Според тогавашните летописци той „отдавна жадувал за такива учени мъже“. С помощта на княз Борис, Свети Климент Охридски създал нова азбука, която нарекъл в чест на своя велик учител Кирил Философ – кирилица. Тази азбука постепенно се разпространила сред други славянски народи.
Просветата, предложена от светите братя Кирил и Методий на славяните, имала ясна цел: да подпомогне усвояването на християнското учение на родния език на славяните, а не на употребяваните тогава латински и гръцки. През изминалите дотогава столетия християнството създало богата книжнина, чието усвояване изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата дейност вървяла успоредно с развитието на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали първите славянски просветители както в християнското учение, така и в книжовността.
Родени в Солун, двамата братя получили високо образование в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал монах в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни мисии сред други народи.
Когато дошъл ред на мисия сред славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те предварително създали азбука на славянския език и направили първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, но и на много трудности, ходили дори при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди смъртта си на 14 февруари 869 г. Свети Методий продължил общото дело, срещнал още много изпитания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 г. в Моравия. Днес е съвместната им памет.
В България денят на славянската писменост, наречена кирилица и българската просвета и култура се чества по традиция на 24 май с всенародни тържества и ученически шествия.
Източник: БТА, Гласове
