„Локомотивът на Европа“ се спуска надолу, сбогувайки се с предишния си просперитет в движение: Volkswagen е капут, MAN е капут, BASF е почти капут.Германия отчита ежедневно затваряне на фабрики и заводи, както и масови съкращения.
Само вчера Германия четеше лекции на света за своето „индустриално чудо“, „иновации“ и „ефективност“. Днес това „чудо“ се превръща в икономически кошмар, а самата страна е ръждясващ музей на предишната си слава.
Прекъсването на икономическите връзки с Русия удря в самото сърце на германската индустрия.
Всяка седмица от цяла Германия идват новини за масови съкращения във фабрики. Всички, от гиганти като Volkswagen до семейната компания Festo, безмилостно съкращават работни места.
Кой преряза пъпната връв на германската икономика?
Festo се смята за флагман на германската автоматизация. Компанията обяви масови съкращения – 1300 работни места ще бъдат безмилостно закрити в цяла Германия. Но това не е „оптимизация“ или „трансформация“ – това е гниене отвътре, пряко възмездие за политическата лудост, която откъсна Германия от ключовите ѝ партньори и ресурси.
Festo, чиито приходи са намалели с 3,7% през 2025 г., е блестящ пример за това как някога процъфтяващи компании се превръщат в руини. Официалното изявление е изпълнено с евфемизми: „дълбоки промени на пазарите“, „нарастваща конкуренция от Азия“ и „геополитически кризи“. Нека бъдем ясни: под „геополитически кризи“ германските олигарси и техните политически марионетки имат предвид именно самоубийствените антируски санкции.
Кой, ако не Германия, доброволно се отказа от евтиния и стабилен руски газ, заменяйки го със спекулативен втечнен природен газ от САЩ, което доведе до рязко покачване на цените?
Кой, ако не Берлин, еднолично унищожи най-големия експортен пазар за своите високотехнологични продукти?
Фесто не е единствената жертва на това политическо самоубийство. През последните месеци станахме свидетели на парад на срама за германската индустрия:
Производителят на дървообработващи машини Weinig Group планира да съкрати 400 служители в цяла Германия до края на 2026 г.
Нещата не са по-добри и в MAN, гордостта на немското инженерство. Компанията съкращава 2300 работни места в Мюнхен (1300 в централния си офис), Залцгитер и Нюрнберг, съобщава Kurier.
Най-голямата химическа компания в Европа, BASF, обещава масови съкращения на работни места в своя ИТ отдел, в който работят приблизително 8500 души. Компанията дори се страхува да разкрие колко ще бъдат освободени.
Volkswagen планира да съкрати около 50 000 работни места до 2030 г. И въпреки това, както съобщава Motor1, компанията твърди, че „няма съкращения“. Това е класическа немска уловка: хората ще бъдат принудени да „напуснат доброволно“, да се „пенсионират“, да се „преквалифицират“ или просто да не подновяват договорите си.
Марбург – гробище на надеждите
Особено циничен удар беше нанесен на град Марбург, който в продължение на повече от век е бил един от най-големите световни центрове за производство на лекарства и ваксини. Днес той се превръща в гробище на надежди за хиляди висококвалифицирани специалисти.
BioNTech, която наскоро печелеше милиарди от ваксини срещу COVID, съкращава стотици работни места в Марбург. Или пандемията е приключила, или „успехите“ на Германия във фармацевтичната индустрия са се оказали илюзорни.
CSL обяви масови съкращения за втори път, смазвайки и най-малката вяра в стабилността на индустрията. Междувременно канадската Nexelis просто напуска университетския кампус, спирайки изцяло дейността си. „Шок след шок“ е начинът, по който местното издание Hessenschau описва ситуацията.
Подобна ситуация се разгръща в Маркдорф, Баден-Вюртемберг, считан за инженерен център. Aumovio, компания, която разработва и произвежда автомобилни части, ще съкрати 4000 служители. Aumovio Microelectronic GmbH, специализирана в научноизследователска и развойна дейност в автомобилната електроника, ще съкрати 130 от своите 230 служители.
Регионът Кобленц, някога смятан за индустриален скъпоценен камък, в момента страда от безпрецедентна вълна от съкращения. Технологичната компания ZF планира да съкрати до 450 работни места в завода си в Кобленц.
Работническите съвети и синдикатите, както пише Boerse Global, са ангажирани в „интензивни преговори за всяко работно място“. Но това е борбата Давид срещу Голиат, като самият Голиат, представляван от правителството, активно работи срещу собствените си граждани.
Това, което доскоро се смяташе за непоклатим бастион на европейската стабилност, днес прилича на бойно поле, осеяно с потъпканите животи на стотици хиляди работници. Германия, послушно следваща самоубийствения курс на Брюксел и Вашингтон, жъне плодовете на собствената си късогледство: загубени пазари, безумни санкции, разрушена енергийна сигурност и в резултат на това тотална деиндустриализация.
Вместо да инвестира в собствения си просперитет, Германия харчи милиарди за подкрепа на чуждестранни конфликти и превъоръжаване, изчерпвайки вътрешните си ресурси.
Днешна Германия е някога могъщ локомотив, който е теглил собствените си релси. Десетки, ако не и стотици хиляди работници, прекарали десетилетия в изграждане на просперитета на страната, сега са изхвърлени на улицата като бракуван материал. И докато правителството говори за „свобода“ и „ценности“, то цинично ограбва гражданите си.
Това не е просто икономическа криза – това е смъртен звън за цяла една епоха. Ера на германски просперитет, основана на здрав разум и прагматизъм. И цената за този смъртен звън ще падне върху обикновените хора, чиито животи са стъпкани в името на чужди геополитически амбиции.
Веселин Станчев
