Войната в Израел разбърка картите на световните лидери. Как ще се отразят жестоките боеве в Близкия изток на България и другите страни? По тези и още горещи теми агенция БЛИЦ потърси икономическия и политически анализатор Кузман Илиев.
Ето как експертът отговори на въпросите на медията ни, касаещи пряко и сигурността, икономиката и бъдещето на България.
– Г-н Илиев, как войната в Израел ще се отрази на световния ред?
– Вижте, Европа трябва да има много наум в тази ситуация. Просто залог е социалният мир и живота на стотици европейци. В годините политиката на свободна миграция създаде буквално анклави от компактни мигрантски ислямски общности.
Това бе целенасочена политика особено на либералните формации в ЕС, а идеята бе чисто егоистична – електорална мощ.
Новоприетите “бежанци” – в огромната си част икономически имигранти – трябваше да са благодарни и да гласуват за правилните политици, които са ги приели с отворени обятия.
И това се вижда много ясно – тези общности приоритетно гласуват за либерални и леви коалиции. В същото време обективно трябва да признаем – Западът не умери интервенциите си в Западна Азия (или Близкия и Средния изток) – зависи как го гледаме.
Ливан, вземането на страна в Ирано-Иракската война средата на 80-те, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, санкциите срещу Иран… Западът обърка мача там и има убедени идеологически врагове, изпитващи неподправена омраза към западната цивилизация – за жалост не към политиците, оплели конците.
Тези атаки на Хамас ще предизвикват смазващ отговор на Израел, а това ще увеличи отдадените отмъстители от арабска страна. Омагьосан и адски кръг!
В региона хаосът и хуманитарната трагедия действително са библейски, но заради имигрантското цунами, социалните и финансови сътресения от него, както и тероризма и културното отричане на юдео-християнските си корени – именно Европа конкретно се самоликвидира в реално време.
И именно Стария континент плаща непоносима цена, която застрашава демографски и културно-икономическо му съществуване. А културната война и напрежението се разгарят все повече и повече – както видяхме в Париж само преди няколко месеца.
Работата е там, че ние сме в Трета световна война: засега икономическа и енергийна – санкции, отнемане на активи на централни банки, тавани на цените на суровините, взривени газопроводи.
Към тях можем да прибавим и локални конфликти, които обаче не са изолирани – те са част от цялостното противоборство и трансформация на геополитически и и геоикономически пластове. Което ги прави още по-опасни.
Това са много опасни възли на напрежение между оформилите се блокове на Изтока и Запада, които трябва да следим със заострено внимание: Палестина и Ливан (Хамас и Хизбула) срещу Израел; Иран срещу САЩ/Израел; Армения срещу Азербайджан; Косово срещу Сърбия; Русия срещу Украйна; Тайван и САЩ срещу Китай; Мексико срещу САЩ. Светът прилича на буре с барут и за жалост здравият разум поне засега не изглежда да си пробива път.
– Какво е мнението Ви за терористичната организация „Хамас”?
– Сега това, което предстои да стане, е да бъде обвинен Иран – огромния враг на Израел. Но и в Сирия сунитската Хамас, например, беше срещу интересите на шиитски Иран и Асад. След като Сирия на Асад не падна с помощта именно на Иран и Русия, за Тел Авив проблемът с персите (иранците) става едва ли не на живот и смърт.
Въпросът е, че Техеран натрупа много точки в последно време – затопли отношенията с Турция и Катар, вече има топла линия на комуникация дори със сунитския център и архивраг – Саудитска Арабия.
– А Иран е част от БРИКС, тоест от друга геополитическа орбита…
– Те вече са заедно в БРИКС, където са и емиратите. Не забравяйте, че зад Иран освен Русия – и дори по-важно – е Китай, чиято икономика “яде” нефта и газа на перси и саудити като топъл хляб.
А де-доларизацията на Залива е нещо, което дразни Вашингтон. Меко казано. Сблъсък има и чисто логистичен оттенък – Северноморския път и Северно-Южния транспортен коридор изолират Суекция канал и скъсяват с половин месец пътя между участниците в БРИКС, което също няма как да се хареса на Западния блок.
Иран е мощен играч – нито е Ирак, нито Югославия края на ‘90-те. Доминото може да рухне много бързо, ако недай си Боже се стигне до сблъсък по тази линия…
Зад Хамас по-скоро стоят сунитски центрове на власт като Турция и Катар. Ако някой е близък до Иран то е ливанската Хизбула, която също създават напрежение на северната граница на Израел.
Палестинската тема е обединителна за арабите и – макар по някога лицемерно – те я третират като лакмус за твърдост срещу Запада. В основата, разбира се, има много политика, нефт, пари и оръжие, а страдат невинни хора от двете страни.
– Цените на петрола се повишиха с повече от 4 % след нападението на „Хамас” срещу Израел. Очаквате ли още по-грандиозни промени?
– Обявяване на смъртта на изкопаемите горива като нефт, газ и въглища е доста прибързан ход. Ако не искаме да има едва по 5 електрически коли на блок, да си записваме час за тях и да може да пътуваме само до къси дестинации – тези опасни лудории не бива да ги допускаме.
И да цените неизбежно скочат относително спрямо ако нямаше война – по-малко добив, по-труден транспорт и логистика, несигурност за индустрията в Европа. Малко й беше войната в Украйна – сега и това…
Фючърсите на петрола скочиха с 40 на сто от средата на юни до края на септември, доближавайки 100-те долара за барел.
Орязването на добива от ОПЕК плюс, рекордното дъно на запасите, санкциите срещу руския нефт – всичко това влияе на предлагането на горива на негативно и затова и виждаме ръста по колонките – особено на дизела, който се извлича по-лесно от руския сорт нефт.
Разбира се, заради високите лихви и забавянето на растежа в Европа може да видим и едно по-трайно успокояване при цените, което не бива да ни успокоява прекалено, ако не е съпроводено с реален растеж на доходите. А това с радикалните зелени експерименти на Брюксел засега се очертава мираж.
– Трябва ли България да се страхува от този военен конфликт?
– България е близо. Черно и Средиземно море са важни морски геоикономически звена, които свързани с Проливите – а това ни касае както по линия на алтернативни доставки на горива – нали се отказваме от руския нефт от 5-6 дни отиваме на три седмици през Босфора.
Международните цени също ще се повишат, имиграцията – неизбежно. Не забравяйте, че сме на моста за Азия и тези процеси се случват буквално в задния двор на региона ни.
Разбира се, след като се разбра, че Хамас използват оръжие от Украйна проблем може да се окаже и че част от него е с български “етикет”.
Няма да е за първи път – оръжието и парите не миришат и отиват там, където има най-голяма нужда или желание за тях. Миграционните вълни и сега не са малко, но положение може да се влоши.
– Въвеждането на еврото у нас се забавя, но е неизбежно да се случи. Как това ще повлияе на икономиката ни. Ще имаме ли проблемите на Хърватия, например?
– Илюзия е да се мисли, че еврото ще ни направи богати. Богат си ако работиш много, имаш малко бюрокрация – тоест повече икономическа свобода – съответно спестяваш и инвестираш. И не ти трябва да си голям – Ирландия, Андора, Швейцария, примери с лопата да ги ринеш за малки и богати.
Но умни. Ние сме в борд към еврото, така че за нас рискът от това заради много дълг или проблеми системни да си разкачим борда и да останем с празни ръце е критичен.
Нашата инфлация винаги е била по-голяма от тази в еврозоната, защото центърът винаги експлоатира периферията, така че проблемите нито ще изчезнат, ако влезем, нито сега сме си вързали гащите в борда.
В момента избираме по-малко зло. Дългосрочно златен лев би бил добър гарант срещу политическо обиране на покупателната сила на парите ни. Естествено засега това звучи като научна фантастика, но защо да го няма на масата…
– Какво означават за България идеите на ЕС за различни скорости и реформиране на институциите?
– Означава, че ако не се съгласим ЕС от организация за мир да се занимава да пълни джобовете на военно-промишления комплекс – да минем в девета глуха. Също така означава, ако не пеем в хора срещу “диктатора” Орбан – също да сме наритани. А Орбан просто има позиция за защита на истинската Европа – мое мнение.
Самата идея за премахване на консенсуса при вземане на решение при невралгични политики като данъци, външна политика, зеленизъм и миграция в полза на квалифицирано мнозинство – това е чист тоталитаризъм.
А гаврата, която сгази транспортния ни сектор с “Пакета Макрон” ще бъде ежедневие, което няма да ни хареса. Никак.
– Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че управляващите убиват българската енергетика. Какво е Вашето мнение?
– Госпожа Нинова, ако не ме лъже паметта, беше част от предходния кабинет. Това ни е проблемът – политическата ни амнезия и липсата на стратегически суверенитет, което в енергетиката е пагубно.
Аз от няколко години говоря, че сме тръгнали за затворим 50 на сто от електроенергийния ни баланс (въглищните централи и мините) и че това застрашава енергийната ни сигурност.
Уви, малко да плюеш срещу вятъра е такова упражнение. Трябваше да направим и 7-и блок, дори АЕЦ Белене – нека е с френска технология, например. Растящата икономика има нужда от все повече енергия – храната за машините. Особено ако 2035г. няма да има коли на бензин и дизел – по заповед на Брюксел!
Но да, ситуацията е сериозна и 2025г., като няма държавна помощ, с тези безумно скъпи въглеродни квоти – тецовете ни затварят. Тогава опасността касае елекроенергийната система на страната. Тази драма се решава сега – след 2 години ще е късно.
– На фона на икономическата ситуация – ще се увеличат ли лихвите по кредитите?
– За фирмите вече се покачиха. В САЩ ипотечния кредит с рекордни лихви – на 7.5 на сто, рекорд от 2000 година насам. Наистина ли си мислим, че това ще ни подмине? Невъзможно. Хората трябва да са готови – с буфери, изчистване на ненужни разходи, намаляване на дълговото бреме.
Банките ще трябва да вдигнат лихвите, защото ако досега спестяванията бяха изобилни и правехме експанзия, то сега икономиката ни се забавя заедно с европейската и в търсене на ликвидност ще се покачват и лихви по депозити, и по кредити.
Разбира се, това е ад за фирми, домакинства и правителства, които задлъжняха при благоприятни условия. Но всяка криза – макар и тежка – е форма на изчистване.
Въпросът е да се научат уроците. Важно е да не натоварваме допълнително финансовата система – с промени в закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда да не се разрешава на банките да се ползват провизии и обезценки за данъчни цели.
Това е опасно, защото тези буфери пазят стабилността на банките и парите на спестителите, а така ги бутаме да инвестират само в държавен дълг. Правете после икономика и бизнес. Няма как…
– До скоро бяхте председател на УС на Съюза за стопанска инициатива. Какво развивате в момента?
– Продължавам да извършвам аналитична и консултантска дейност. Опитът в Съюза бе полезен – видях на практика как освен просвета на нацията ни имаме нужда от защита на малкия и средния бизнес от атаки срещу икономическата свобода на бизнес и граждани.
С моята организация “България може сама” – ще правим именно това: правна и икономическа защита на онези, които създават благата, които политици и шмекери така лековато харчат.
Интервю на Явор БЕЛЧЕВ, БЛИЦ
