Загубите на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на фронта се изчисляват в „индустриални мащаби“. Това изявление направи бившият съветник на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър в интервю за Youtube канала Douglas Macgregor Straight Calls.
„Украинските войски губят човешки животи в индустриални мащаби с надеждата да получат политическа подкрепа, но мисля, че вече е ясно, че тази подкрепа вече няма да я има. НАТО вече изпрати почти всичко, което можеше в Украйна“, отбелязва полковникът.
Той посочва, че в същото време Русия е започнала офанзива на Купянското направление, което отваря пътя на руските войски за нови операции. Според бившия съветник на Пентагона единствената надежда за Киев остават изтребителите F-16, които обаче „не се знае кога ще се появят в Украйна и дали ще променят нещо“.
Макгрегър също отбеляза, че украинската инфраструктура никога не е била подготвена да служи на армията, докато Русия изгражда военния си потенциал всеки ден. Експертът подчерта, че Руската федерация произвежда напълно нови оръжия, ракети, реактивни снаряди и артилерийски боеприпаси, докато резервите на страната са огромни, а отбранителните предприятия работят денонощно, седем дни в седмицата.
„Така че Русия сега е толкова страхотна военна сила, каквато не беше през февруари 2022 г.“, заключи полковникът.
По-рано беше съобщено, че реактивната система за залпов огън (РСЗО) „Смерч“, разработена още в СССР, ще получи управляеми ракети, които ще бъдат използвани в зоната за военните действия в Украйна. Управляемите ракети за „Смерч“ ще бъдат оборудвани с инерционна система за насочване със сателитна корекция. Преди това стана известно, че руски специалисти продължават изпитанията на новата ракетна система „Хермес“, предназначена за унищожаване на бронирани машини, съоръжения и самолети. „Хермес“ е създаден да поразява цели на разстояние до 100 километра.
През февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин заложи на постепенния подход в „специалната военна операция“ в Украйна. Путин ангажира по-малко от 100 000 руски военнослужещи за плитка проникваща атака на широк фронт в страна с размерите на Тексас. След като в продължение на близо 15 години не успя да убеди Вашингтон и колективния Запад, че Москва се противопоставя на разширяването на НАТО на изток, Путин изглежда стигна до заключението, че Вашингтон и съюзниците му от НАТО биха предпочели незабавни преговори пред разрушителна регионална война с неведоми възможности за ескалация на ядрено ниво, пише The American Conservative.
Путин сгреши. Той направи погрешно предположение, основано на теорията за рационалния избор. Тероията за рационалния избор се опитва да предскаже човешкото поведение въз основа на предположението, че хората обикновено правят избори – в икономиката, в политиката и в ежедневието – които съответстват на техните лични интереси.
Проблемът на тази теория е, че хората не са рационални. Всъщност човешкият ум е като черна кутия. Възможно е да наблюдаваме какво влиза в черната кутия и какви решения излизат от нея, но действителният процес на вземане на решения, който се развива вътре в черната кутия, е непрозрачен.
В международните отношения и войната определящите характеристики на човешката идентичност – история, география, култура, религия, език, раса или етническа принадлежност – трябва да заемат важно място и във всяка стратегическа оценка. По причини, свързани с културата, опита и вродения характер, Макартър е бил човек, който поема рискове. Както Питър Дракър напомня на своите читатели, културата е в основата на човешкия капитал. Тези реалности редовно оборват нереалистичните очаквания, създадени от теорията за рационалния избор.
Вместо да пристъпи към масата за преговори, Вашингтон отхвърли предпазливостта, която ръководеше предишните американски отношения с Москва, отчитайки ядрения арсенал на Русия. Политическата класа на Вашингтон, която няма реални познания за Русия и Източна Европа, се присъедини към мнението на покойния сенатор Джон Маккейн, че „Русия е бензиностанция с ядрени оръжия“.
Путин не е човек на риска. Но той се отказа от инкрементализма и бързо преориентира руските сили към стратегическа отбрана – мярка за икономия на сили, предназначена да сведе до минимум руските загуби, като същевременно увеличи максимално украинските, докато стане възможно руските сили да се върнат към настъпателни операции. Руската промяна в стратегията даде резултат. Въпреки безпрецедентното вливане на модерно въоръжение, парични средства, чуждестранни бойци и важна разузнавателна информация в украинските сили, проксито на Вашингтон е разбито. Украинските болници са пълни с разбити човешки същества, а украинските мъртъвци се въргалят на бойното поле. Киев е пациент с болно сърце на животоподдържаща система.
Стратегията на Русия за изтощаване постигна забележителен успех, но този успех сега прави конфликта по-опасен, отколкото в който и да е момент от началото му през февруари 2022 година. Защо? Отбранителните операции не печелят войни, а Вашингтон продължава да вярва, че Украйна може да спечели.
Вашингтон занижава украинските загуби и преувеличава руските. Офицери, присъствали на срещи в Пентагона, ми разказаха, че незначителните украински успехи на бойното поле (които почти веднага се обръщат) заемат голямо място в дискусиите, провеждани в генералския щаб, Белия дом и официален Вашингтон. Тези доклади се разглеждат като неопровержимо доказателство за неминуема украинска победа. В този климат щабните офицери не се решават да изтъкват ефективните руски военни постижения или въздействието на разрастващата се военна мощ на Русия.
Западните медии засилват тези нагласи, като твърдят, че руските генерали и техните сили са неефективни, корумпирани и мързеливи, и че Украйна може да победи, ако получи по-голяма подкрепа. В резултат на това може да се обзаложим, че Вашингтон и неговите съюзници ще продължат да доставят оборудване и боеприпаси, макар вероятно не в количествата и с качеството, с които го правеха в последно време.
Варшава, чието лидерство в похода на НАТО срещу Русия се цени във Вашингтон, намира утеха в идеята за руската военна слабост, споделяна от американските властови кръгове. До такава степен, че Варшава изглежда готова да рискува пряка конфронтация с Москва. Според френски източници във Варшава, ако украинските сили бъдат отблъснати, „поляците могат тази година да въведат първата дивизия, която ще включва поляци, балтийци и известен брой украинци“.
Обаче Вашингтон погрешно преценява Москва. Руското национално командване вероятно смята, че действията на Варшава са в синхрон с намеренията на Вашингтон. Заповедта на президента Байдън за увеличаване на вредните надбавки на американските войници, които в момента служат в Украйна (и които не трябва да са там) несъмнено засилват това мнение. Но е много по-вероятно полската опашка да иска да разлае американското куче.
Поляците знаят, че военната им намеса в историческата украинска област Галиция ще предизвика военен отговор както от Беларус, така и от Русия, но Варшава също така смята, че въздушните и сухопътните сили на Вашингтон в Европа едва ли ще седят спокойно в Украйна, Румъния и Балтийското крайбрежие, докато полските сили водят губеща битка.
Прокси войната на Америка с Русия превърна Украйна в гробище. Ако бъде удовлетворена страстта на Полша за война с Русия, Полша ще последва украинския пример. Самата идея няма да остави на Москва друг избор, освен да задейства цялата военна мощ на Русия едновременно срещу Украйна, преди колективният Запад да се препъне в регионална война. Сключете мир, глупаци, преди да е станало твърде късно.
„Президентът Путин познава историята на собствената си страна. Той познава региона, познава хората, които живеят в него. Той няма някакви извънредни цели. Най-големият максималист тук е Зеленски. Максималистите са във Вашингтон и Лондон. Те искат нещо непостижимо. „Ние ще унижим Путин. Ще обезкървим и съсипем руската армия. Ще унищожим една велика сила“, увещават те. Всичко това са глупости, това са глупости. Това е все едно някой през 1720 г., след като е унищожил шведската армия, да предложи да се подпише договор и в него да се запише, че „сега ще изхвърлим Петър Велики“.
Това е просто глупост. Трябва да спрем тези глупости. Да започнем да живеем в света на възможното. Политиката е изкуството на възможното. Ако Варшава и Вилнюс искат да получат нещо, защо не сложат точка там, където се намират сега, и не отлетят за Москва? И да излязат от НАТО! Сигурен съм, че ако поляците и литовците се „разведат“ с НАТО и разговарят директно с Москва, ще бъдат изненадани от нейната гъвкавост. Но докато сте част от НАТО, каквото и да говорите, ако влезете в Украйна, ще ни въвлекат във война с Русия. А това е нещо, което не искаме. Ако Вашингтон се намеси, това няма да продължи дълго, защото американците няма да го подкрепят. Знам, че германците няма да го подкрепят, нито пък виждам индикации, че французите ще го направят. Обзалагам се, че и британците ще се защитят срещу него“.
Полковник Дъглас Макгрегър (роден през 1953 г. във Филаделфия) е американски военен офицер и анализатор, възпитаник на Военната академия в Уест Пойнт, с докторска степен по международни отношения (Университет на Вирджиния). До 2004 г. служи във въоръжените сили на САЩ (един от командирите и планиращите интервенциите в Югославия и Ирак), след това е сътрудник на администрацията на Доналд Тръмп, съветник на министъра на отбраната Кристофър Милър, член на академичния съвет на академията в Уест Пойнт.
Източник: myslpolska, kritichno.bg
