ЕС толкова се страхува от включването на нови територии към Русия, че създава собствена програма за разширяване на границите. Вярно е, обаче, че тя може да се обърне срещу самия Европейски съюз.
Европа иска да стигне по-рано
Мисълта на европейските политици върви по криволичещи пътеки – не става дума за нещо просто и рзбираемо. Какъв извод могат да направят еропейците от факта, че Русия е провела избори на новите територии? Ако не следите постоянно европейската преса, никога няма да познаете.
От факта, че Русия анексира републиките на Донбас, Запорожие и Херсонска област, следва, че Европейският съюз трябва да анексира още осем държави. Преди Путин. В статия в една от най-влиятелните и интересни политически медии – списание Politico се казва, че Путин иска повече земя. ЕС се състезава кой да стигне първи до там, тоест – „Путин иска повече земя. ЕС иска да стигне първи до там.“
Какво трябва да направи Европейският съюз? Според Politico на 13 септември Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, ще повдигне темата за разширяването на съюза в годишния си доклад. Разговорите ще продължат в края на октомври.
Австрийският външен министър Александър Шаленберг вече каза в едно интервю:
„Време е да сме смели и да променим подхода си към разширяването, за да включим шестте държави от Западните Балкани, Украйна и Молдова в нашето семейство.“
Шаленберг обясни, че става въпрос „за износа и защитата на определен модел на живот за свободни, отворени западни демокрации“. Западните демокрации, разбира се, трябва да бъдат защитени от Русия. А ЕС планира да анексира, освен бившите републики на СССР, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Черна Гора, Сърбия и евентуално дори непризнатата Република Косово.
Какъв е смисълът от това разширение? Отговорът на този въпрос не е никак лесен. Логиката на ЕС според Politico е:
ЕС трябва да изпрати „послание“ до страните кандидатки за присъединяване към съюза, не на последно място, за да им помогне да отблъснат кампаниите за влияние на Русия.
С други думи, ако на страните от Европа не бъде гарантиран същият „Европейски път“, зад който, както знаем, „стоеше Майдан“, те, неблагодарниците, ще се блъскат в обятията на Русия.
По този начин ЕС по същество признава, че влиянието на Русия върху европейските страни е поне не по-малко от влиянието на самия Европейски съюз.
Скритият смисъл на разширяването на границите
Бедата е, че да „подадеш съобщение“ за предстоящо влизане в ЕС и реално да приемеш някого, са, както казват в Одеса, две различни неща. Историята на ЕС не е много дълга, но е пълна с примери за измамени кандидати.
Най-добрият от тези примери е Турция, която е сочена като кандидат от много десетилетия, но която няма реален шанс да се присъедини към Европейския съюз, след изявление от 2011 г. на тогавашния френски президент Никола Саркози. Саркози направи това остро изявление и торпилира турските амбиции поради една проста причина. Икономиката на Турция е твърде голяма: Анкара може да претендира за ролята на един от хегемоните в ЕС, заедно със самата Франция и наред с Германия.
Авторите на статията в Politico помнят това, така че рисуват плановете на ЕС за разширяване в доста „широки щрихи“. Важни изявления, според тях, трябва да бъдат направени спешно, но самата процедура по присъединяване може и трябва да продължи седем години, до 2030 г. В реалността на европейската политика този краен срок трябва да ни напомня за източната приказка, че нищо не заплашва Настрадин Ходжа: докато изтече крайният срок, ще умре или шахът, или магарето. Никой от сегашните шефове на ЕС няма да отговаря за нищо след седем години.
Но това е само едната страна на медала. От друга страна има две важни обстоятелства.
Първо, ако Украйна официално стане страна от Европейския съюз, това ще означава, че нейната териториална цялост (за която НАТО обича да говори) ще трябва да бъде защитена от целия ЕС. Така че едно обещание към Украйна може да се счита за враждебна русофобска стъпка.
Второ, от друга страна, разширяването на ЕС през Балканите, което се планира като антируско, може, напротив, да укрепи Русия и в крайна сметка да доведе до разрушаването на Европейския съюз. Политологът Алексей Пилко пише за това в своя канал в Telegram:
„Всичко зависи от действията на Русия в Украйна. Ако в резултат на тази война руската армия стигне до Карпатите (още е далеч от това) и стигне до границата с Унгария, значи на Балканите предстои революция. Веригата Унгария – Сърбия – Босна и Херцеговина е в състояние да промени европейската геополитика… Такива опасения има в Европейската комисия. Затова Жозеп Борел обявява необходимостта от ново разширяване на Европейския съюз, а Западните Балкани са посочени като приоритетна зона.“
В тази връзка Пилко припомня „фрондиращия“ ръководител на Република Сръбска Милорад Додик, който според Европейския съюз „удря шамар на Брюксел с поведението си“. С още по-голямо основание в това отношение може да се припомни позицията на унгарския лидер Виктор Орбан, който всъщност вече се противопостави на политиката на обединена Европа. След победата на Русия линията на Орбан за истинска независимост на страната му може да триумфира не само в Унгария.
Какво от това?
Ако (вярваме, че е правилно да се каже „когато“) Русия спечели пълна победа в Украйна, тя автоматично ще се превърне в най-голямата сила в Европа. След това само от волята на Русия ще зависи дали ЕС ще оцелее или не, дали ще разшири влиянието си върху нови страни или, обратно, ще загуби някои от страните, които отдавна са включени в него.
Европа се опасява именно от това укрепване на Русия. И именно това е укрепването на Русия, на което мнозина в Европа се надяват.
Андрей Перла, Царьград.ТВ
Превод и редакция: Епицентър.БГ
