Автори: Дейвид Сингър, Джулиан Барнс, Ким Баркър, nytimes.com
В администрацията на президента на САЩ Джо Байдън има усещане, че следващите няколко месеца в Украйна ще бъдат решаващи и в даден момент страните в конфликта може да преминат към преговори за примирие – например договор като този, който сложи край на боевете в Корея през 1953 г., пише американският в. „Ню Йорк Таймс“.
Русия постигна предимство на фронта в Украйна и е готова да промени „траекторията на войната“, пише изданието. Журналистите стигнаха до това заключение въз основа на разговори с представители на Белия дом и военни експерти.
Според „Ню Йорк Таймс“ само преди 18 месеца Белият дом и Пентагонът са обсъждали дали руските сили могат да бъдат напълно изтласкани от Украйна, а сега, предвид руската офанзива, администрацията на Джо Байдън е разтревожена за перспективите на фронта.
Артилерията и безпилотните самолети, осигурени от САЩ и НАТО, бяха извадени от строя от руските системи за електронна война, които се появиха на бойното поле късно, но се оказаха изненадващо ефективни. А продължилият няколко месеца дебат във Вашингтон за това дали да се изпрати на Украйна пакет от оръжия и боеприпаси на стойност 61 млрд. долара създаде възможност, от която Русия явно се възползва, въпреки че в крайна сметка Конгресът прие законодателството.
Един от факторите, от които Русия успя да се възползва успешно, беше забавянето на одобрението на пакета военна помощ за Украйна от Конгреса на САЩ. Поради това Русия спечели огромно предимство в артилерията. Освен това имаше недостиг на боеприпаси в украинската ПВО – и руските войски можеха свободно да атакуват украински позиции. Друг фактор, който повлия на ситуацията на фронта, беше забавянето от страна на Украйна на приемането на закона за мобилизацията.
Най-очевидното предимство на руските войски се проявява близо до Харков, където започва нова офанзива. Руското министерство на отбраната обяви превземането на няколко села в този регион. Въпреки това, според някои експерти, интервюирани от „Ню Йорк Таймс“, стратегическата цел на Русия е да изтегли украинските войски и да отслаби фронтовите линии на други места – и да започне нова офанзива в Донбас.
В същото време американски служители изразяват увереност, че ситуацията ще се промени, когато западните оръжия започнат да пристигат на фронта – най-вероятно през юли – и Володимир Зеленски намери начин да попълни войските.
Интервюираните от весника американски служители, пожелали анонимност, вече не се наемат да прогнозират къде ще се намират бойните линии дори след няколко месеца и дали Зеленски ще може да предприеме дълго отлаганата контраофанзива през следващата година, след като миналата пролет тя пропадна.
Американски официални лица твърдят, че президентът Байдън продължава да отхвърля възможността, изказана от президента на Франция Еманюел Макрон, че може да се наложи разполагане на западни войски в Украйна – оценка, за която от офиса на Макрон наскоро заявиха, че той „абсолютно поддържа“.
В лични разговори някои от помощниците на Байдън се притесняват, че както САЩ са научили ключови уроци от войната – за технологиите, които работят, и тези, които не работят – така ги е научил и Путин. Най-голямото им безпокойство е, че с подмяната на оръжията, унищожени през първите 27 месеца на войната, Путин може да си възвърне позициите, точно когато Байдън се подготвя за среща с най-близките си съюзници от Г-7 в Италия следващия месец.
Не е ясно дали Байдън ще успее да повтори твърдението, което направи във Финландия миналото лято, че г-н Путин „вече е загубил тази война“, пише „Ню Йорк Таймс“.
„Русия често започва войните си зле и ги завършва силно“, заяви Стивън Джей Хадли, съветник по националната сигурност при президента Джордж Буш, на конференция в Харвард в петък. Сега, каза той, Русия е „събрала голяма маса хора“ – много по-голямо население, от което да мобилизира войници, и „огромна военна инфраструктура“ – за да се върне на победния ход.
Според Хадли, няма една единствена причина за предимството на Москва на бойното поле, а множество фактори, които подпомагат военния напредък на Русия.
Независимо дали това е временно или не, новият импулс на Русия е най-очевиден край Харков – мястото на една от най-големите танкови битки през Втората световна война. През 2022 г. той е в центъра на боевете през първата година на войната, като градът е подложен на артилерийски обстрел от настъпващите руски войски.
В изненадваща контраофанзива през есента на същата година украинските войски отблъскват настъплението към града, след което изтласкват руските сили от региона, възвръщайки си огромна част от земята. Руското унижение там и в южния град Херсон е толкова мащабно, че води до един от най-големите страхове в този период на конфликта, че руснаците ще използват ядрено оръжие на бойното поле срещу украинските войски като крайна мярка.
Оттогава насам Украйна успява да използва отвоюваната територия в близост до Харков, за да извършва атаки срещу Русия. Тези атаки накараха руснаците да отвоюват земя през последните седмици, за да създадат буферна зона, която според г-н Путин ще затрудни трансграничните атаки на Украйна.
Някои експерти предупреждават, че истинската стратегическа цел на Русия при завземането на територията около Харков е да принуди украинските войски да се придвижат, за да укрепят града, отслабвайки фронтовата линия на други места. Това би могло да създаде възможност за нов руски поход през юни в Донбас – частта от Източна Украйна, която Кремъл незаконно анексира и се опитва да превземе.
„Целта на руската офанзива вероятно е да привлече украинските резерви и елитни части, след което да ги притисне в Харков, като по този начин отслаби останалата част от фронта“, каза Майкъл Кофман, експерт по Русия във Фондацията „Карнеги“. „Основната руска цел все още остава превземането на останалата част от Донбас.“
Дали ще успеят да го направят, може да зависи отчасти от това доколко успешни са усилията на г-н Зеленски да намери нови войници, които да облекчат уморените, често деморализирани сили. Въпреки значителната съпротива на украинската общественост, той увеличи възрастта на украинците, подлежащи на наборна военна служба, от 27 на 25 години.
Разбира се, тези предимства на бойното поле са нетрайни и войната може да изглежда толкова различно след 18 месеца, колкото и преди 18 месеца. Но в администрацията на Байдън се засилва усещането, че следващите няколко месеца могат да се окажат решаващи, защото в един момент двете страни може най-накрая да преминат към договорено прекратяване на огъня, примирие, подобно на това, което сложи край на активните бойни действия в Корея през 1953 г. – или просто към замразен конфликт, пише в заключение „Ню Йорк Таймс“
Източник: nytimes.com
Приказки без кръчмар.