През последния месец противопоставянето в руско-американските отношения може да бъде наречено театър на абсурда – при това в изпълнение на вашингтонските актьори.
Отначало Байдън нарече Путин убиец. В отговор последва пожелание за здраве и отзоваване на руския посланик от Вашингтон. След това започна нагнетяване на напрежение около измисленото от САЩ „руско нахлуване в Украйна“. След което президентът на САЩ се обажда на Владимир Путин и предлага да се срещнат в най-близко време, а на следващия ден подписва указ за нови санкции срещу Русия.
След това, Байдън излиза пред журналисти и им говори за своето нежелание „да стартира следващ цикъл на вакси … ескалация на конфликт с Русия“. Той твърди, че САЩ имали интерес да работят с Русия и като цяло искали стабилни, предвидими отношения, за установяването на които обаче, трябвало да се срещнат с „президента Клутин … Путин“, някъде в Европа през лятото. Завеса.
Не е ли смешно? Разбира се, че е смешно – но, честно казано, вече не ни е интересно да се смеем, дори на непрекъснатите гафове на Байдън . Обаче също така е погрешно да смятаме, че Вашингтон не знае какви цели преследва в отношенията си с Русия.
Не, в Белия дом няма глупаци – те имат доста ясна представа какво искат да постигнат, включително в руското направление. Знаят добре, дали имат възможност наистина да постигнат нещо и доколко правилна е стратегията им от гледна точка на американските интереси.
Затова въпросът сега е не за нашата стратегия спрямо САЩ, а за тактиката. Иначе казано – от кой зор Путин да ходи на среща с Байдън?! И защо не го накара първо да иска извинение?!
Работата дори не е в това, че самият Путин пръв предложи на Байдън среща, въпреки че това беше направено под формата на отговор на скандално интервю и включваше предложение за провеждане на дебата на живо. Путин е готов да разговаря с всеки. И да го разнищи – нищо лично, само заради интересите на Русия. Но това няма да стане, докато Байдън не поиска извинение.
Но какви са интересите на Русия сега? Да се договори с Америка за смекчаване на конфронтацията? Да намери общ език по някой от важните регионални проблеми – Близкия изток, Афганистан, иранската ядрена сделка, ядрената ракетна програма на КНДР? Да маркира червени линии за американците в Украйна?
Не – всичко това са локални задачи. Що се отнася до Иран, Москва направи максималното за постигане на споразумение с участието на САЩ още през 2015 г. – и по никакъв начин няма да окаже натиск върху иранците сега. Невъзможно е да се направи каквото и да било и по корейския въпрос. Тук дори не става дума за убеждаване на Ким да се откаже от ядрената ракетна програма (това по принцип е нереалистично), а за най-простото нещо, разговори-преговори. Докато САЩ не се съгласят да отслабят санкционния натиск върху Пхенян, изобщо няма да има възможност за преговори с участието на КНДР.
Опитите, пък да се договорим с американците за „Северен поток 2“ са безполезни. А и защо са необходими, след като европейците доста успешно се справят със задачата да защитят собствените си интереси.
Украйна? Но засега там не е възможно никакво споразумение, дори относително. Докато Вашингтон не разбере, че дразненето на Русия с атлантизацията на Украйна е най-добрият начин да загуби страната още по-бързо. И от цяла Украйна, на Белия дом да му остане само Киев.
А струва ли си Путин да поговори с Байдън за Китай?! Да чуе неговите истории за това как Китай е опасен за Русия и че Брежнев бил разбрал това още навремето?! Въпросът, обаче, е дали Байдън, който никога не се е срещал с Брежнев, има достатъчно ум, за да измисли подобно нещо? Или Путин да поговори с Байдън за Китай, само за да може след разговора, да се посмее на това със Си Дзинпин?!
Не. Всички тези проблеми, при цялата им важност, не са най-важната причина за среща с Байдън. Много по-важен е чисто човешкият аспект. В крайна сметка за Путин това е петият американски президент. И цялото му лично запознанство с него досега, се свежда до една не твърде дълга среща с Байдън преди десет години. И въпреки че тогава Байдън даде на Путин добра възможност да анализира личността му, такива лични впечатления никога не са излишни. А на всичко отгоре, те са и много важни. Не за да може Кремъл да си прави колекция от характерите на световните лидери. Те са важни в практическата работа на руския президент на световната сцена. Но има нещо по-важно. И това е авторитетът на Русия.
Успешната реализация на геополитическата стратегия на Русия, нашите външнополитически отношения със САЩ и Запада – това прави срещите на върха желателни. Защото Русия не само претендира да участва във формирането на новата световна система на 21 век – тя вече е активно ангажирана с тази битка. При това, без да играе по американските правила, а изграждайки принципно нова рамка за многополюсен свят. Да, работим по това заедно с Китай, и нашите интереси тук напълно съвпадат. Да, ние много внимателно анализираме действията на Съединените щати и реагираме на тях – но как би могло да бъде иначе в ситуация, в която именно деконструирането, разрушаването на света по американска заповед е ключовата задача на всички западни сили?
Да, Русия наистина се намесва и „нарушава интересите на САЩ“. Само че тук става въпрос не за техните избори, а за техните глобални интереси, за тяхното, измислено някъде във Вашингтон право, да „пасат, ограбват и унищожават народите“.
И ако трябва да обобщим, ще кажем, че приказките на блатото във Вашингтон, как Русия се намесвала в техните работи, са много полезни за нас. По простата причина, че в очите на световното обществено мнение, на Русия се създава образ на супервлиятелна държава, която не само изтласква отиващия си хегемон от световната сцена, но също така има сили да го бутне в пропастта, зейнала под краката му.
Пьотр Акопов, РИА Новости
