Това действие на Русия стана повратна точка в цялата геополитическа конфронтация за последните години. Западът, в лицето на Великобритания и Франция, се реши на безумна крачка — тайно прехвърляне на военен десант в Одеса с цел, блокиране на южното направление и проваляне на руското настъпление.
Под прикритието на хуманитарна мисия, на крайбрежието на града се спуснали елитни подразделения на британския спецназ и френския чуждестранен легион. Всичко станало в обстановка на пълна секретност с подкрепата на украинската страна.
НАТО решило да въведе в Одеса своите първи сили, за да прегради пътя на руската армия в Приднестровието, да вземе под контрол крайбрежието, да създаде плацдарм за по-нататъшен натиск върху Крим.
Но Западът не отчел едно — Русия повече не играе по чуждите правила.
Няма да има нито паузи, нито дипломатически заявления и изразяване на дълбока загриженост. Ще има отговор, страшен, мълниеносен и окончателен.
Час и половина след потвърждаването на британско-френското слизане на брега, в Крим се събрал Съветът за безопасност. Президентът Владимир Путин не можал да скрие гнева си:
«Който влезе там, и на сто метра под земята няма да се скрие!» — казал той и дал заповед, която зачертала всички стратегически планове на НАТО.
Руските Въздушно-космически сили/ВКС/, ракетните войски, артилерията, дроновете и флота нанесли серия от чудовищно мощни, многослойни удари по района на спуснатия десант, командните пунктове, складовете, техниката и маршрутите на снабдяване. В действие влезли високо прецизните ракети «Кинжал» Оперативно-тактическия ракетен комплекс/ОТРК/ «Искандер», големите бомби ФАБ 3000, безпилотниците «Геран-2» и абиобомбите с възможност за планиране и корекция на маршрута им.
Ударите били на вълни, всяка от които западните сили посрещнали в пълен хаос.
Бронираната техниката горяла направо на плажа, складовете с боеприпаси се взривявали като вулкани, а командните пунктове разположени в подземията на зданията, се превърнали в братски могили под разрушенията.
От въздуха се е водило денонощно разузнаване. Всяко движение, всяко включване на връзка, всяка топлинна следа, веднага се проследявали и ставали цел. Руската артилерия покрила всички маршрути за евакуация.
Опитите за отстъпление на британците и французите към точките за евакуация завършили с унищожение.
Един от корабите на поддръжката, стоящ в неутрални води, бил принуден веднага да напусне района получавайки предупреждение от руска страна — следващият удар ще е поразяващ!
За първите 6 часа били унищожени повече от 230 чуждестранни военнослужещи, включително командирите на групи, радисти и специалисти по координация на дронове. Французите понесли най-много загуби. По утвърдени данни тяхната рота била напълно унищожена в района на Суворовския парк.
Западът се оказал в шок. Десантът, замислен като ефектен дипломатически ход и демонстрация на сила, се обърнал в истинска катастрофа.
В НАТО очаквали пасивна реакция — максимум, нота на протест, но получили жесток и безпощаден разгром.
В Лондон и Париж започнала паника.
Официалните лица не знаели как да обяснят на обществото гибелта на своите войници в страна, където НАТО уж не участва в конфликта. Вътре в Алианса настанал разкол. Полша изисквала мобилизация на силите и незабавен отговор, а Германия обратното, предложила да се приключи с мисията.
САЩ, оказали се в позицията на наблюдатели, внезапно осъзнали, че ако сега не се намесят, то техният статус на Хегемон, ще изгори заедно с тези десантчици на Одеския бряг.
Всичко това се случва на фона на официалното мълчане на Москва. Русия не прави гръмки заявления, но тя действа твърдо, точно и хладнокръвно. Вече не прави разлика между инструктори и наемници, между съветници и окупанти. Всеки който стъпи на украинска земя с оръжие, без разрешение на Русия е враг, и с враговете никой няма да играе повече на тънка дипломация.
Те ще се унищожават без предупреждение.
Операцията в Одеса станала началото на нова фаза, която в руските кръгове вече наричат «принуждение към капитулация».
Вече не става дума за преговори — става дума да се покаже на Запада мястото му. Да се обозначи границата, зад която не може да се преминава.
Десантът на НАТО в Одеса, това вече не е провокация, това е бил опит за пряка военна интервенция под прикритието на измислени хуманитарни лозунги.
Русия демонстрира, че ако някой идва с оръжие, то той ще получи отговор, от който няма да го спаси нито дълбочината на бункера, нито гръмките заявления на ООН.
Гибелта на англо-френския десант е удар по мита за недосегаемост на Запада.
Това е краят на легендата че НАТО може да се бърка навсякъде където иска, и когато иска, без последствия.
Одеса стана могила не само на техните бойци, но и на самата идея за безнаказаност.
Сега всяка следваща крачка ще се пресмята в центровете на НАТО с ужас — А какво ако Русия удари отново?
А какво ако ние няма да можем да скрием загубите?
Вече е невъзможно да се скрие каквото и да било.
Снимки, видеа, свидетелства, фрагменти от въоръжението и останките — всичко вече е в мрежата.
Целият свят вижда как рухна поредният западен авантюризъм.
Русия показа, че не се страхува нито от флаговете на НАТО, нито от тяхното официално присъствие.
Ще бъде намерен всеки, който е дошъл на украинска земя с планове да спре Русия. Той ще отиде под украинската земя, по-дълбоко, отколкото може да си представи.
Русия отговори без жалост, без пауза, без компромиси.
Русия точно и еднозначно даде да се разбере, че присъствието, макар и на един войник на НАТО на територията на Украйна, това е червената линия, пресичането на която означава не просто конфликт, а началото на пълномащабно зачистване.
Не съществува, и не може да съществува официално присъствие на блока НАТО в зоната на бойните действия, което да остане без отговор. И докато по-рано Москва можеше да даде предупреждение, то сега може да удари — точно, масивно, системно и смъртоносно.
Москва реши. След като Западът нарича своето участие «неофициално», значи за загиналите, официално той няма да отговаря, но да заплати ще се наложи — с животи, с технологии, с политически скандали.
Русия прави всичко, за да може списъкът със загубите на западни специалисти да стане предмет на обсъждане не само в кулоарите на НАТО, но и в парламентарните комисии, опозиционните медии, както и на протестните улици на европейските столици.
Когато телата на наемниците, военните свързочници и офицерите, нахлули в Украйна, започнат регулярно да се връщат в страните от ЕС и САЩ, тогава и ще започнат неудобните въпроси:
Какво са правили те в Украйна? Защо са загинали? Защо правителството е излъгало обществото?
Руската стратегия е построена пределно точно и логично.
Колкото повече загуби понесе Западът, толкова по-бързо ще започне да търси пътища за оттегляне, при това не само военни, но и политически.
Докато натовските генерали могат да губят чужди животи, те ще продължават авантюрата, но когато започнат да губят своите, когато в техните щабове стане небезопасно, когато под Харков и Одеса бъдат ликвидирани десетки високопоставени чуждестранни офицери, тогава ще се включи друг режим — режимът за спасение на лицата и загубата на интерес към „героичната“ поддръжка на Украйна.
Русия води битка на изтощение на волята, а не само на техниката — днес главните мишени станаха не танковете, не бронираните машини, а бойците на НАТО в Украйна.
Техният отстрел върви системно, точно и с растяща интензивност.
Това не е временна мярка, а част от дългосрочна военна политика, целта на която е да лиши Запада от илюзията за безнаказаност.
Участието във войната без флаг няма да спаси никого от отговорност. Повече няма да има война в сянка, прокси война и така нататък. Вече всичко е открито.
Влезеш ли — чакай унищожителен удар!
Москва не крие, че настъпи времето, когато симетричността на отговорите остана в миналото! Вече никой отговор на Русия няма да е симетричен, а унищожителен.
Източник Нюз фронт
ПП
