САЩ излизат от сцената, завесата пада, а ЕС и НАТО остават в публиката.
Докато европейските лидери още репетират изявления за „единство“, „ценности“ и „непоколебима подкрепа“за Украйна, реалната пиеса вече се играе другаде. Без фанфари. Без прожектори. И най-важното – без Америка на сцената.
Решението следващият кръг от преговори за Украйна в Абу Даби да бъде двустранен, а не тристранен, е онзи момент в спектакъла, когато главният спонсор става от мястото си, оставя програмата на седалката и излиза, без да се обръща.
Държавният секретар Марко Рубио го каза дипломатично: САЩ може да присъстват, но може и да не присъстват.
В превод: ако им е интересно, ще бъдат на масата.
Или празните столове говорят най-силно…
Няма го Стив Виткоф. Няма го Джаред Кушнър. Няма ги „тежките фигури“, които обикновено се появяват, когато Вашингтон иска резултат.
Това не е пропуск. Това е съзнателна липса.
Когато САЩ вярват в процеса – изпращат хора с директна линия до Белия дом.
Когато не вярват – изпращат пожелания за успех.
И този път пожеланията са максимумът.
Но за какво всъщност се говори в Абу Даби
Буферни зони. Контролни механизми. Технически параметри.
Всичко, което звучи като инструкция за употреба на ел. уред, но нищо за … края на войната.
Това не са преговори за мир.
Това са преговори за управление на пораженията.
Русия говори като страна, която знае, че времето работи за нея.
Украйна – като страна, която разбира, че външната ѝ опора започва да се рони.
А САЩ?
Те са в ролята на онзи брокер, който вече е прибрал комисионата и няма намерение да стои до финала.
Европейският съюз не е на масата.
Не участва в рамката. Не задава параметри.
Но … ще плати сметката.
ЕС вече пое енергийните сътресения, инфлацията, индустриалната ерозия и социалното напрежение. И … въпреки това няма глас в решаващата фаза.
Исторически парадокс е, че Европа е най-засегната от войната – и най-отдалечена от решението на конфликта.
НАТО беше конструирано като американски инструмент за европейска сигурност.
Но какво става, когато диригентът слезе от подиума…?
Получава се хор, който пее различни партии:
– Източният фланг иска още война.
– Западният – иска пауза.
– Южният – иска да не плаща повече.
А САЩ?
САЩ преценяват риска, поглеждат Тихия океан и си задават друг въпрос.
Украйна вече не е екзистенциален приоритет.
Тя е регионален проблем с глобални разходи.
Двустранният формат: какво означава?
Ако следващата среща на 1 февруари се проведе само между Русия и Украйна, без активно участие на САЩ, това ще означава съществено преместване на баланса на силите. Киев ще бъде принуден да преговаря директно с Москва, без гаранции за подкрепа или „топла линия“ с Вашингтон. Това може да ограничи маневреността на Украйна, като увеличи политическия натиск за компромиси, докато ЕС и НАТО ще останат в ролята на наблюдатели и финансови спонсори, но без реално влияние върху крайния резултат.
Двустранният формат също ускорява определяне на решения, които Москва предпочита, и намалява способността на западните съюзници да „регулират“ преговорите.
Източници:
Russia, Ukraine to hold meeting in bilateral format – SAA report
– https://en.apa.az/america/russia-ukraine-to-hold-meeting-in-bilateral-format-490231
2nd round of trilateral Ukraine peace talks scheduled for Feb. 1 in Abu Dhabi: Kremlin
Talks with US and Ukraine in Abu Dhabi were constructive but major challenges remain, Kremlin says
– https://apnews.com/article/a3f9444e6672f941676d095d63fc42e2
Rubio says work under way to resolve ‘very difficult’ Donetsk issue in Ukraine peace talks
Автор Росица Калинова
