Сливенският митрополит Арсений беше принуден да направи изявление, след като митрополията му получила отворени писма, в които граждани се възмущават на това, че в пределите на Сливенската епархия има служби на украински език.
Духовникът посочва, че тези писма са прочетени с „дълбоко учудване, болка и духовно огорчение“. В позицията си той обяснява, че украинците служат канонично на хора, избягали от войната у нас.
Скандалът избухна след като стана ясно, че в храм „Св. Атанасий Велики“ в Свети Влас, и в храм „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица се провеждат проповеди на украински език. В публикация във Facebook бившият депутат от „Възраждане“ Виолета Кърпачева написа:
„По сведения на местни хора в Свети Влас, в 160-годишния храм „Св. Атанасий Велики“ вече е отслужена литургия на украински език и има украински свещеник. Ако това е вярно – кой го разреши? Кога? С какво право? И защо хората пак научават постфактум?“
По думите й има „огромна разлика между това да помогнеш на човек и това тихо да пренареждаш духовния живот на българска общност“.
„Повече от век и половина този храм е бил част от българската духовна история на Черноморието. Днес, обаче, мнозина се питат: как така в българска църква, изградена от българи и поддържана от поколения българи, започват богослужения на чужд език? Случаят не е изолиран. В Кошарица, твърдят местни жители, от месеци служи украински свещеник. Сега подобен процес достига и Свети Влас. Това поражда усещането, че не става дума за единично решение, а за тенденция, която постепенно променя духовния облик на района“, гласи друг коментар, публикуван в страницата „Ветераните от АБ Каменец и АБ Долна Митрополия“.
Сливенският митрополит Арсений обаче защити украинските свещеници, подчертавайки, че не са дошли тук от удобство. По думите му „никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения„.
Ето какво гласи пълната позиция на Сливенската епархия:
Във връзка с постъпилите до нас отворени писма, съдържащи въпроси и възражения относно статута и служението на украински православни свещеници в пределите на Сливенската епархия, както и по повод разпространяващите се в публичното пространство твърдения за извършване на богослужения на украински език и за „подмяна“ на утвърдената богослужебна практика в храмовете на Българската православна църква, се чувстваме призовани да кажем няколко думи, които по необходимост ще прозвучат в стила и в духа, които ползва Светата Църква, когато се налага да се изказва по такива поводи.
Не можем да приемем опитите да бъде поставяно под съмнение правото на канонични православни свещеници от украински произход да извършват своето служение в храм „Св. Атанасий Велики“ в гр. Свети Влас, и в храм „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица, както и във всеки друг храм на Сливенска епархия, когато това става с благословението на епархийския митрополит и по установения църковен ред.
Особено тревожно е, когато подобни позиции се изразяват от хора, които би трябвало да бъдат пример за християнско отношение и обществена отговорност. Още по-тежко е, когато в обществения дебат се забравят основните евангелски принципи на милосърдието, състраданието и братолюбието. Християнинът е призван не да осъжда страдащите и нуждаещите се от духовна подкрепа, а да ги посреща като свои братя и сестри в Христа и да им подава ръка в момент на изпитание.
Надявам се, че забелязвате нюанса: пред престола на Бог ще застанат народите, но ще бъдат отделяни хората според индивидуалните им постъпки. Ако приложим този критерий, а той е безусловен, от коя страна смятате, че ще бъдем поставени ние, ако възприемем поведението, което препоръчвате?
От първия ден на нашето служение в Богоспасаемата Сливенска епархия ние имаме отношение към намиращите се тук украински бежанци, което се основава само и единствено на току-що цитираните постановления на нашия Господ Иисус Христос.
В практическо изражение то е следното:
Украинските бежанци не са дошли тук от удобство. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прах. От бащи и синове, убити по фронтовете. От майки и бащи, останали под руините. От погребани деца. Тези хора имат жизнена нужда от съприкосновение и общение с Бога и ние няма да сме човеци, ако им го откажем
В най-голяма степен това се отнася за украинските свещеници, които са дошли сред нас. Те носят в душите си раната на един разпнат народ.
И въпреки всичко не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те искат да служат и да помагат на сънародниците си в нужда, а косвено да помагат и на нас. С какво предлагате да им отвърнем в замяна? С подозрение? Студенина? Затворени врати? Страх?
Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи единствено на вечните Христови принципи – на Евангелието, на истината, на милостта и на ближния. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болка и християнски дълг.
В заключение сме длъжни ясно да заявим още нещо, защото в публичното пространство се разпространяват неверни и подвеждащи внушения. Богослуженията, извършвани на територията на епархията, традиционно се служат на църковнославянски и български език.
Богослуженията, извършвани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в пълно съответствие с каноничния и уставен порядък на Българската православна църква.
Още през месец октомври миналата година, с наше архипастирско благословение и указания, и по установения църковен ред, украинските свещеници служат в храма, който – забележете – днес се отваря редовно и има радващ ни интензивен духовен живот, под опеката и отговорността на председателя на Църковното настоятелство свещеник Димитър Илиев. Впрочем ние трябва да сме благодарни на нашите украински православни братя и сестри за това, че ни показват какво значи отношение към Църквата и активно участие в нейния живот и ни дават добър пример. Свещеникът, който служи в посочените храмове, е каноничен православен клирик, официално отпуснат от своя каноничен архиерей – Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, и приет за служение в Сливенска епархия по установения от Светата Православна църква ред с надлежно уведомление и благословение на Св. Синод на БПЦ. Назначението му е извършено с решение на Епархийския съвет, какъвто е реда за всеки каноничен клирик, който желае да премине на служение от една епархия в друга.
С оглед осигуряването на стриктно спазване на църковния ред, Епархийският съвет на Сливенска епархия е възложил на Протосингела на Светата митрополия – архимандрит Димитрий, както и на Духовния надзорник на епархията – архимандрит Стефан, да осъществяват наблюдение и контрол върху спазването на богослужебния ред, каноничната дисциплина и изпълнението на възложените задължения от страна на украинските свещеници на територията на епархията, навсякъде, където им е разрешено да извършват богослужения. Този контрол се осъществява по установения ред и е гаранция за спазването на каноните, уставните разпоредби и богослужебните традиции на Българската православна църква.
Не съществуват основания да се говори за промяна на статута на храмовете, за ограничаване правата на местните миряни или за подмяна на българската църковна идентичност. Храмовете „Св. Атанасий Велики“ в гр. Свети Влас, „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица са неразделна част от Сливенска епархия на Българската православна църква – Българска патриаршия и осъществяват своята дейност съгласно нейния Устав, каноничен ред и вековна богослужебна традиция.
Призоваваме обществените коментари по тази тема да се основават на проверени факти, официална информация и уважение към църковните институции, а не на предположения и внушения, които могат да породят разделение и смут сред вярващите.
И последно – ако днес отблъскваме търсещите убежище и закрила сред нас наши братя и сестри – православни християни, сигурни ли сме, че утре Бог няма да ни изпрати изпитания, за които изобщо не сме подготвени? Например да се наложи ние да зависим от милостта на чужди хора и да се надяваме, че те няма да се отнесат с нас така, както сега ние се отнасяме с нашите братя – украинските бежанци? Моля Ви да помислите по този въпрос, като вземете предвид, че в църковния и обществен живот има причинно-следствени връзки, които действат твърде неумолимо.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
