Изборът на президент е много по-лесен за прогнозиране. Според данните, в рамките на кампанията няма съществена промяна в нагласите. Настоящият президент продължава да е фаворит за следващия мандат. Нещо повече, подкрепата за Румен Радев и Илияна Йотова има шанс да премине границата от половината от гласувалите на първи тур.
Останалите основни кандидати като Анастас Герджиков, Лозан Панов и Мустафа Карадайъ не успяват да излязат извън рамките на подкрепата на партиите, които стоят зад тях. Периодът за налагане на техните кандидатури се оказа твърде кратък и засега мажорително те не стоят убедително. Ако има балотаж, съперник на Румен Радев с най-голяма вероятност ще бъде кандидатът на най-масовата партия ГЕРБ.
Обявената от ДПС подкрепа на втори тур за Анастас Герджиков ще предизвика вълна от страна на привържениците на партиотичните партии и тези на промяната. При гласуването на втори тур в общественото мнение ще се възстанови разделението промяната срещу статуквото. Предварителните резултати показват, че на този терен Румен Радев остава фаворит в съотношение 2:1.
В изследването не регистрираме динамика на доверието към изявените политически и публични личности в сравнение с миналия месец. Кандидат-президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова оглавяват тази своеобразна класация. Това корелира с нагласите за гласуване за тях. Бившите служебни министри – сега в нова роля – също се ползват с високо доверие.
От лицата на „Има такъв народ“ най-високо доверие получава председателят на последните два парламента Ива Митева. Доверието в председателите на партии – Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Слави Трифонов, Мая Манолова, Румен Христов, Красимир Каракачанов надвишава дела на желаещите да гласуват за техните формации. Това само по себе си е добър показател за ролята им на лидери.
Естествено е да си задаваме въпроса възможна ли е появата на непредвидени обстоятелства („черен лебед“) на финала на предизборната кампания, които да променят съотношението на силите. Такива биха могли да бъдат следните. Първо, страхът от новите технологии сред възрастното поколение и сред ниско образованите слоеве. Нежеланието на тези групи хора да гласуват машинно е факт.
Повече от 3% заявяват, че няма да гласуват заради машините. Това е цяла парламентарна група, а загубите ще са главно за сметка на системните партии, които имат сериознна поддръжка сред възрастното население. Второ, масовата поява на купен вот. Това негативно явление беше широко разпространено през последните години. На предходните избори се положиха сериозни усилия за пресичането му.
Засега има индикации, че отговорните институции взимат необходимите мерки тази порочна практика да не бъде продължена. Трето, четвъртата Ковид вълна съвпада с датите на изборите. Отражението й върху изборните резултати е голяма загадка. Около 2 милиона от пълнолетното население на България не възнамерява да се ваксинира и поведението им е анти-системно. Засега не може да се каже дали това ще избие в политически нагласи.
Васил Тончев
Представително за пълнолетното население на страната проучване е проведено от „Сова Харис“ в периода 27 октомври – 2 ноември 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Стохастична грешка: максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%. Изследването е по поръчка на „ДИР БГ“ и е публикувано в сайта на „Сова Харис“.
