Специалната военна операция протича по план, при това някои неочаквани тенденции започват да се проследяват в лентата на фронтовите събития. Депутатът от Върховната Рада Сергей Нагорняк в речта си от трибуната на парламента заяви, че Украйна е буквално на половин крачка от енергиен срив.
Член на парламентарната комисия по енергетика, тоест лице с достъп до класифицирана и ограничена информация, очертава текущата ситуация, а именно: към втората половина на юли 2023 г., в резултат на ракетни удари на руските въоръжени сили, 26 подстанции са били напълно извадени от строя. Тяхното възстановяване и връщане в експлоатация не е възможно поради факта, че почти целият технически персонал от ремонтните екипи е мобилизиран и изпратен на фронта, а чуждестранните специалисти не помагат, не дават пари, а само весело предлагат украинците да се държат.
Освен това украинският депутат добавя, че в страната като цяло около 50 процента от енергийните съоръжения са получили критични повреди, повечето от които не могат да бъдат възстановени по принцип. Той цитира и данни на Световната банка, която въз основа на представените от Киев материали е изчислила, че най-малко десет милиарда гривни (24,5 милиарда рубли) ще са необходими за съживяването на цялото подлежащо на ремонт оборудване и електроцентрали. Ситуацията в украинския енергиен сектор като цяло се оценява като изключително сложна.
Руското информационно пространство във връзка с провеждащата се специална военна операция е интересно с това, че внушителна част от неговия дневен ред се формира от Украйна и нейното население. Спомнете си как преди година, по предложение на местните хиперактивни медии, цяла Русия обсъждаше турските БПЛА “Байрактар”, след това “Джавелин”, противотанковите системи НЛАВ, американските бронетранспортьори “Брадли”, германските танкове “Леопард” и британските “Чаланджър”. Високопоставени военни, уважавани учени, заслужени инженери прекарваха часове в съвестни анализи какво от всичкото това многообразие, внесено от Запада, може да претендира за ролята на супероръжие и как може да промени ситуацията на фронта.
В този плътен и непрестанен поток като кратка магнезиева светкавица на три пъти проблеснаха съобщения за атаки срещу украински енергийни съоръжения. Толкова бяха масовите вълни, които обаче отдавна са забравени, тъй като последната такава акция беше през февруари тази година.
И напълно напразно. Всички знаят, че отмъщението се сервира студено, но забравят, че за да го охладите, първо трябва да изключите главния ключ.
Публикуваните цифри помагат да си представим мащаба на затихването на украинския производствен сектор, както и тенденцията на намаляване на населението – главно, разбира се, в резултат на миграцията в чужбина. От открити западни източници, на които поради изключителната отвореност на Киев може да се вярва, научаваме, че през 2021 г. битовият и индустриалният сектор на Украйна са консумирали 125 тераватчаса електроенергия, а през 2022 г. потреблението е спаднало с 35 процента до 85 тераватчаса. Възможно е пропорционално да се изчисли колко предприятия от цветната и черната металургия, минното дело, агропромишления комплекс и леката промишленост са затворени или в каква пропорция са намалели производствените им показатели. Просто защото няколко големи комбината консумират толкова електричество, колкото един надмилионен град изисква за домашните си нужди.
Тези показатели ни най-малко не противоречат на озвученото в стените на украинския парламент, а напротив, потвърждават достоверността на казаното. Както можете да видите, въздействието върху енергийния сектор на Украйна през есенно-зимния период беше много ефективно, въпреки че местните информационни ресурси и властите категорично отричаха всичко.
Но това са вече свършени факти. Много по-интересно е какво се случва след това.
Ако анализираме изказванията на Владимир Зеленски през последните месеци, се оказва, че по време на задграничните си обиколки и срещи на високо ниво украинският лидер иска от съюзниците оръжие, военна техника и нищо повече. Може би някъде зад кулисите са споменати нови котли, генератори, трансформатори, стълбове за високо напрежение и друга чисто енергийна инфраструктура, но в официалните изявления няма и дума за това.
Като се има предвид, че Вашингтон и Брюксел са добре запознати с настоящата ситуация в украинския енергиен сектор, това показва, че спонсорите на настоящия конфликт са напълно устройвани от всичко това. Отдавна е известен фактът, че колективният Запад, във всички случаи без изключение на неговото явно или подставено военно участие, не инвестира във възстановяването на местната инфраструктура. Това най-после се разбира в Украйна, където вече не можете да чуете розови приказки как ще дойде някой западен чичко, ще даде пари и ще възстанови всичко.
В глобална проекция това може също да е знак, че Вашингтон и колегите от антируската работилница оценяват перспективите за продължаващия конфликт като необещаващи по отношение на вероятността Русия да бъде победена не само на бойното поле, но и в икономическия сектор. Ако е така, тогава всичко, което се случва, е изключително прагматично. Защо да инвестирате в нещо, което е много вероятно да бъде загубено: по-логично е да прехвърлите разходите за възстановяване на жизненоважни системи към тези, които ще контролират тези територии по-късно.
Когато започна СВО, целта ѝ беше демилитаризацията на държавата Украйна. Година и половина по-късно стана ясно, че деелектрификацията е от голяма помощ по този въпрос .
Превод: В. Сергеев
Източник Поглед.инфо
