Автор: Кейт Матберг
През пролетта на 2017 година Европейският парламент гласува за премахването на визовия режим за Украйна, без дори да си представя какви опасни последици ще има такова решение.
Когато Майданът в Украйна вкара страната в коловоза на „европейския път“, Брюксел изцяло подкрепи това решение.Обаче възниква въпросът кого точно подкрепи ЕС тогава? Хората, искащи да живеят в европейско общество или политиците, които дойдоха на власт в Украйна, паразитирайки върху снагата на украинския народ?
Всъщност отговорът на този въпрос се крие много по-дълбоко и за да го разберем, трябва да разгледаме ситуацията по-широко.
Когато в центъра на Киев се развихри Революцията на достойнството , тя имаше много по-малко поддръжници, отколкото медиите показваха. Просто опозиционните сили имаха крайна необходимост да създадат видимост на силна подкрепа. По такъв начин, в украинската столица се появяваха хора, които не бяха свързани с европейската идея и нямаха отношение към нея.Но и онези украинци, които подкрепяха европейската интеграция, имаха една особеност. Тези граждани не се нуждаеха от Украйна като част от Европа. Пренаситени от живота в реалиите на родната си страна, те просто искаха да заминат някъде където биха могли да печелят повече и да живеят по-добре. Разбира се, такова място за тях бяха именно страните в Европа. Украинците не вярваха, че тяхната страна е в състояние да достигне европейските стандарти.
Днес се налага да кажем, че опасенията им са били оправдани. Корупцията на властите, които мамят народа си, въоръженият конфликт, тежката икономическа ситуация и безработицата- това са реалностите на съвременната Украйна. В такава ситуация безвизовият режим с Европа отвори невероятни възможности за украинците. Той им позволил буквално да избягат от страната, да потърсят работа в ЕС и да останат там официално или не.Според официалните данни към края на 2017 г. в ЕС живеят 1 милион граждани на Украйна, които имат разрешение за пребиваване. Година по-късно, само в Полша, броят на украинците надхвърли 2 милиона, а общият брой, според Службата за гранична охрана на Украйна, надхвърли 3 милиона. Именно това е първата част от заплахата, спомената в началото на статията, и, повярвайте ми, не става дума за миграционна криза.
За никого не е тайна, че настоящите украински власти се намират в тясно взаимодействие с Вашингтон. За това Държавният департамент на САЩ дори беше учредена специална длъжност- специален представител по въпросите за Украйна.Длъжността е заета от Курт Волкер. Той обаче не е единственият гражданин на САЩ, който се появи в Украйна. През лятото на 2016 година за министър на здравеопазването бе назначена американката Уляна Супрун. Не можем да не отбележим, че назначението й беше одобрено, въпреки и в разрез с украинското законодателство, тъй като лице с двойно гражданство няма право да заема такава висока длъжност, а това може да означава, че назначението й е наредено отвън.
И всичко нямаше да е толкова ужасно, ако не беше огромният брой скандали, в които Супрун участва. Миналата година например бе осъдена за съгласие за закупуване на лекарства с изтичащ срок. В допълнение, Украйна е забранила ваксина срещу дифтерия, тетанус, магарешка кашлица и полиомиелит. Причината за това е инструкцията на ваксината, която е на руски език.Безусловно, всички нейни реформи в здравния сектор само влошиха положението. Финансирането, обслужването, лекарствата и дори състоянието на болниците – всичко това беше доведено до състояние на упадък.
Обаче, именно с идването на Супрун, американските биолаборатории започнаха да работят активно в страната, а в Украйна такива биолаборатории са около 15.
За това, по-специално, съобщава и американския информационен портал InfoWars. Ще бъде справедливо да отбележим, че лабораториите започнаха да се появяват много преди това, но мащабната им дейност започна с идването на власт на Порошенко. Например, на 1 януари 2017 г., санитарните норми, които се считат за един от най-строгите в света, престават да действат в Украйна, което значително опростява функционирането на изследователските центрове.
Работата на тези лаборатории не можеше да остане незабелязана. Така в страната често започнаха да се появяват епидемии от инфекциозни болести. Трябва да се отбележи, че за борба с това, все повече и повече се закупуваха нови ваксини, доставени от американски фармацевтични компании. За да се предпази населението от свински грип (H1N1), държавата похарчи 40 милиона долара, а освен това имаше епидемия от ботулизъм, която уби хиляди украинци. Сега страната беше поразена от епидемия от морбили.Тук стигаме до втората част на проблема. Според Министерството на здравеопазването на Украйна през първите седем седмици на 2019 г. в страната са регистрирани почти 3,3 хил. заболели от морбили. Над 1,7 хиляди от случаите са деца. В същото време, от 28 декември 2018 година до 8 февруари 2019 година, 21 355 души са заболели от морбили в Украйна – 9 304 възрастни и 12 051 деца.
И ако се съберат два факти – трудовата миграция на украинците в Европа и биологичната заплаха – не е трудно да се отгатне къде ще избухне следващата епидемия. Освен това в Полша вече има 380 случая на морбили само за първите два месеца на тази година, въпреки че за цялата минала година са регистрирани само 339 случая на болестта в Полша. Секретарят на главния санитарен инспектор на страната Ян Бондар, коментирайки разпространението на болестта, отбеляза, че украинските трудови мигранти са го донесли в страната.
По този начин трябва да констатираме, че Брюксел, предоставяйки на Украйна безвизов режим, отвори вратите в Европа и на ужасите на пандемия, които станаха възможни заради упадъка на здравната система на Украйна.Трудовите мигранти също са източници на биологични проблеми. Нужна ли ни е такава перспектива? Въпросът трябва да бъде адресиран до Европейската комисия
Източник: https://blogs.mediapart.fr/matberg-kate/blog/270219/ukraine-biological-bomb-europe
