Депутатът от ГЕРБ Тома Биков направи няколко уточнения към предложението на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание.
С думите си Биков атакува Румен Радев, Мая Манолова, Христо Иванов, Слави Трифонов и Арман Бабикян –
„Видимо не те са протестиращите млади“, написа в личния си фейсбук профил депутатът от ГЕРБ.
Ето какво още написа тома Бикова (публикуваме думите му без редакторска намеса):
„Няколко уточнения за предложението на премиера за свикване на Велико народно събрание:
1. То беше адресирано към протестиращите млади хора. Защо на премиера отговарят Румен Радев, Мая Манолова, Христо Иванов, Слави Трифонов и Арман Бабикян? Видимо не те са протестиращите млади. Аз съм по-млад от тях, но не съм протестиращ. Затова уточнявам, а не отговарям.
2. Настоящият парламент ще обсъди проект за конституционни реформа, защото такава е конституционната процедура. Той няма да приема конституционни промени. Това ще направи Великото народно събрание и то с 2/3 мнозинство. За да ме разбере и Румен Радев ще кажа, че Великото народно събрание ще бъде току що избрано от българския народ и ще носи цялата легитимност на този избор.
3. Предложението на Борисов цели да превърне дефекта в ефект. Ако изборите са за обикновено народно събрание политическата криза и разделението в обществото ще се задълбочи. За сметка на това Великото народно събрание изисква приемане на конституционни промени с 2/3 мнозинство. Това означава широко съгласие и диалог между основните политически сили. В този смисъл, Борисов се опитва да замени конфликта с диалог. Лично аз не виждам нищо лошо в това.
4. Предложението на Борисов е възможност най-вече за Демократична България да осъществи своите дългогодишни конституционни намерения. Вместо да се възползва от тази възможност тази формация предпочита да работи за служебен кабинет на Румен Радев.
5. Ако идеята за свикване на Велико народно събрание не се осъществи, но въпреки това в следващия парламент бъдат внесени предложения за конституционни промени, те почти сигурно няма да минат без подкрепата на ГЕРБ.
6. Твърдя, че следващият парламент няма да свика избори за Велико народно събрание, защото възможността изобщо да не излъчи правителство е твърде голяма. Какво ще направи по-следващият парламент може би знаят господата Иванов, Трифонов и Радев. Лично аз не знам, но съм сигурен, че малките партии ще са последните, които ще желаят да участват три пъти на предсрочни избори.
7. И накрая – разбра се, че Румен Радев няма да внесе предложения за конституционни промени в този парламент, но е и против свикване на Велико народно събрание. Припомням, че през 2021 година изтича неговият мандат, а до момента изобщо не сме наясно каква е посоката на евентуалните му конституционни инициативи. Предполагам, че догодина Стратегическият му съвет ще направи още един сайт и с това ще се изчерпи политическото действие на президента.
8. ГЕРБ ще задвижи процедурата за промени в конституцията, но от всички останали ще зависи дали тя ще приключи с успех. В този дебат ще се види кой е готов да поеме тежката отговорност за дълбока реформа в правосъдието и кой е готов единствено да говори по темата“.
В коментар на ИСТИНАТА само ще припомним на депутата от ГЕРБ, че имаха на разположение цели десет години, за да осъществят дълбоки промени в правосъдната система. Но…те не помръднаха и пръста си. Единствените „видими резултати“ от тяхната „дейност“ бяха аферите, далаверите и гейтовете.
ГЕРБ имаха възможност да свикат и Велико народно събрание. За да се опитат да променят вкоренения модел на управление. Но вместо това предпочетоха да укрепват личната власт на Борисов и своята власт по места. Само че народът вижда. И тази „дейност“ не му хареса.
Затова нападките срещу президента Радев сега, че не иска да остави новите промени в Конституцията в ръцете на ГЕРБ са напълно разбираеми. Той не иска промени да се правят от тези, дето грабиха толкова години. Още повече, народът е на негова страна и иска оставката на правителството. Какво от това не разбират в ГЕРБ?!
И ако наистина бяха нормално правителство, което няма от какво да се притеснява, досега щяха десет пъти да подадат оставка. Но – не! Те не подават. И затова веднага възниква подозрението, че ги е страх от нещо. Нека да си кажат от какво, а не да стоварват несъществуващи вини върху президента и кой ли още не.
