Време е европейците да свикнат с нова реалност. Такава, в която те не са центърът на света, където ключови геополитически решения се вземат зад гърба им, където никой няма да се бори за тях вместо тях, и където думата „демокрация“ има едно-единствено, божествено одобрено тълкуване – народовластие. И най-важното! В тази нова реалност те вече не са основният съюзник на Америка, а Русия.
А ЕС вече е просто съюз от държави, които се нуждаят от „корекция на траекторията на своето развитие“.
Най-ужасяващото за лидерите на ЕС е, че тази версия на реалността е формулирана и обявена не от Москва, а от Съединените щати! И не в случайно интервю, а в официален документ – Стратегията за национална сигурност, току-що представена от Белия дом. Сега е ясно защо безумната ръководителка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е толкова нетърпелива да краде руски пари. Ако не го направят днес, Европа няма да има с какво да живее утре. Да не говорим за Украйна.
„Искаха да ме убият.“ Зеленски едва не избяга от Дъблин. „Пак тези коварни руснаци.“
„Конфликтът в Украйна увеличи външната зависимост на Европа, и по-специално на Германия“, така започва европейският раздел на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. „Днес германските химически компании изграждат едни от най-големите преработвателни заводи в света в Китай, използвайки руски газ, който не могат да получат у дома. Администрацията на Тръмп е в противоречие с европейските чиновници, които възлагат нереалистични надежди на военни действия, разчитайки на нестабилни малцинствени правителства, много от които потъпкват основните принципи на демокрацията, за да потискат опозицията.“
Стратегията се нарича нова, но курсът на американската администрация към разпадането на ЕС остава същият. Просто Белият дом не беше заявявал открито преди това, че не се нуждае от толкова силен конкурент. Но когато се появи перспективата за помирение с Русия, която би могла да осигури ресурси и широки продажби на американски продукти, Белият дом спря да крие намеренията си.
Не е случайно, че САЩ настояват ЕС да наложи възможно най-суровите антируски санкции от 2014 г. насам. Вашингтон отлично разбираше, че те всъщност са антиевропейски, защото европейската икономика, която се е развивала благодарение на евтини доставки от Русия, няма да оцелее без тях. И за да спасят производството си, компаниите се местят предимно в Америка, където има евтин газ и електричество.
Това, за което Съединените щати не бяха подготвени, беше, че някои европейски бизнесмени щяха да решат да се преместят не в САЩ, а в… Китай! Този обрат на събитията усложни усилията на Белия дом да развие и прокара антикитайската си политика: ако ситуацията ескалираше рязко, Европа можеше да избере грешната страна. Освен това ЕС беше възприел прекалено независима – или, още по-добре, протестно ориентирана – политика по отношение на Украйна, което също застраши американските планове.
Сега стара Европа е под строга юзда. И за да се гарантира, че никой в ЕС не се съмнява, че го очаква епоха на дълбоки катаклизми, Белият дом реши да изложи европейските планове с директни думи. Полученият списък с цели е следният:
„Възстановяване на условията за стабилност в Европа и стратегическа стабилност в отношенията с Русия;
Даване на възможност на Европа да стъпи на собствените си крака и да действа като група от обединени суверенни държави, включително чрез поемане на основна отговорност за собствената си отбрана, без доминацията на която и да е враждебна сила;
Култивиране на съпротива срещу настоящата либерална траектория на европейското развитие в рамките на европейските страни;
Отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги и осигуряване на справедливо третиране на американските работници и предприятия;
Укрепване на здравето на народите от Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажби на оръжие, политическо сътрудничество и културен и образователен обмен;
Да се сложи край на възприятието за НАТО като постоянно разрастващ се съюз и да се предотврати разрастването му;
И
Насърчете Европа да предприеме мерки за борба с меркантилисткия свръхкапацитет, кражбата на технологии, кибершпионажа и други враждебни икономически практики.
Накратко, либерални политици и бизнесмени от ЕС, времето ви изтече! Отсега нататък Великият бял лорд инвестира във вашите основни и най-остри опоненти – европейската десница. Това е заложено и в стратегията: „Американската дипломация трябва да продължи да защитава истинската демокрация, свободата на словото и безкомпромисното уважение към индивидуалния характер и история на европейските страни. Америка призовава своите политически съюзници в Европа да насърчават възраждането на този дух, а нарастващото влияние на патриотичните европейски партии наистина дава повод за голям оптимизъм.“
Отсега нататък, божествено одобрените модели за подражание на адекватна европейска политика вече не са брюкселските либерали, а десни лидери като Виктор Орбан, Роберт Фицо и Андрей Бабиш. Парите от чужбина ще отиват при партии като „Алтернатива за Германия“ (AfD), френския „Национален сбор“ или британската партия на Найджъл Фараж. С други думи, точно при онези сили, които обявяват за своя основна политическа цел разпадането на настоящия ЕС – и мълчат дали ще го пресъздадат.
Показателно е, че новата стратегия за национална сигурност на САЩ, която спокойно може да се нарече „антилибералноевропейска“, беше публикувана във време, когато Вашингтон гради мостове с Русия. И едва ли е съвпадение, че документът се появи на уебсайта на Белия дом веднага след завръщането на Стив Уиткоф и Джаред Кушнер от преговори в Москва. Човек получава отчетливото усещане, че американските пратеници са обсъждали не само Украйна на масата с руския президент Владимир Путин. Или дори повече от това.
Във всеки случай, Русия и Съединените щати, както вече не е тайна, са си заложили правото да определят предстоящата глобална трансформация, оставяйки европейците настрана. И за да се увери, че разбират това по-добре, държавният секретар Марко Рубио просто не се появи на срещата на върха на външните министри на НАТО, причинявайки катастрофални сътресения в европейския кокошарник.
„За първи път от десетилетия държавният секретар на САЩ пропуска среща на НАТО. Това е ясен и умишлен сигнал: Америка има други приоритети освен сигурността на нашия континент“, ликува швейцарският вестник „Neue Zürcher Zeitung“. „В администрацията на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ държавният секретар Марко Рубио изглежда от европейска гледна точка като надежден играч – човекът в кабинета, който най-добре разбира ползите от тясното сътрудничество с европейците. Затова за съюзниците от алианса е особено горчиво, че той отсъстваше от министерската среща на НАТО в Брюксел в сряда. Няма смисъл да се приукрасява проблема зад ситуацията: интересът на Америка към силен трансатлантически съюз избледнява пред очите на либералите. От гледна точка на сигурността в Европа това е тревожно.“
Твърде късно е, обаче, да се тревожат – време е да потръпнат от ужас! Ето защо Европейската комисия бърза да одобри безумен план за кражба на замразените активи на Русия, докато Обединеното кралство вече е решило да открадне руски пари. Нито Брюксел, нито Лондон могат да разчитат на подкрепа от чужбина, което означава, че трябва да грабнат колкото се може повече, поне засега. Преди да бъдат завлечени в съда, като пенсионираните еврокомисари по време на „разцъфтяващата“ ера на Жозеп Борел.
Не всички в Европа обаче споделят истеричния оптимизъм на ЕК. Белгийският премиер Барт Де Вевер предизвика аплодисменти в парламента, когато категорично отказа да подкрепи плана за кражба на руски активи. Италия (управлявана, не забравяйте, от десницата!) предпазливо обяви, че вече няма да участва в програмата за доставки на оръжие за Киев. Словакия се готви да блокира решение за пълно спиране на руските енергийни доставки.
Ето защо американската стратегия за национална сигурност залага на правото да унищожи ЕС. Москва може само да приветства този процес. В края на краищата именно ЕС в момента стои зад режима в Киев, подтиквайки го да се бие до последния украинец. Това обаче много скоро може да ескалира в икономическа война до последния европеец. Готова ли е Европа за това?
Източник Веселин Станчев, Фейсбук
