Всъщност предизборният слоган на ПП ”ГЕРБ” – ”Работа, работа, работа” – е изключително подходящ за тази партия, ако се сетим за литературния първоизточник, от който са го откраднали, вероятно без да си дават сметка за това. Мисля, че последователите на нашите ангели-разбойници са намерили по този начин перфектното обяснение на всички тайнствени и неразбираеми за тях неща, които се случват у нас. Остава само да отработят до съвършенство този похват в оставащото време до изборите.
Например:
Въпрос – Как България успя да догони и изпревари Италия по обща смъртност от пандемията (това се случи вчера), след като преди година италианците ни бяха изпреварили няколко хиляди пъти?
Отговор – Работа, работа, работа (плюс въздишка)…
Въпрос – Как ще обясните това, че преди една година къртехте пейки в парковете, за да ни предпазите от заразяване, а сега през десетина дни отваряте и затваряте заведенията?
Отговор – Работа, работа, работа…
Въпрос – От началото на годината до днес в България са поставяни средно 4590 ваксини на ден. С това темпо след 2871 дни ще успеем да ваксинираме (с две дози, както трябва) цялото българско население. Датата на това събитие ще е точно 31 януари 2029 година. Няма ли да е малко късничко?
Отговор – Работа, работа, работа…
Похватът работи в почти всички случаи, когато се задават неудобни въпроси. Може би единственото изключение е въпросът, съдържащ се в заглавието на 14-тата книга на Боконон, който, перефразиран така, че да съответства на нашата действителност, би следвало да звучи така:
„Каква е надеждата за бъдещето на България, ако ГЕРБ продължи да ни управлява така, както в последните 12 години?“
В случая „Работа, работа, работа“ не върши работа. Но пък самото съдържание на 14-тата книга на Боконон ни дава перфектен отговор. То е сравнително кратко – състои се от дума и точка.
„Никаква.“
Изобщо, използването на творчеството на Вонегът в предизборната кампания (макар и вероятно полусъзнателно) е великолепно постижение на управляващата партия. Бих си позволил един съвет – то дава и други възможности, чрез които подходящо да се опише нашата действителност и ролята на ГЕРБ в нея. Например тази: „Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен“. Тя, разбира се, описва всички нас.
Не искам от това, което съм написал тук, да се прави извода, че партийните началници от ГЕРБ не обичат народа си. Но, както казва Вонегът в едно друго свое произведение – „Фарс или никога вече самота“ – ние се нуждаем от по-малко любов и повече добро отношение.
И така нататък, както би казал Вонегът в едно трето свое произведение.
Честита пролет на всички! Ще я преживеем някакси…
Facebook, Цветозар Томов
