Няколко вида буболечки под формата на брашна, паста, замразени или сушени, разреши за продажба и консумация Европейската комисия. До този момент разрешение за влагане в хранителни продукти са получили домашният щурец, ларвата на жълтия брашнен бръмбар, мигриращият скакалец и от няколко дни ларвата на малкия брашнен червей.
За разрешение от ЕК чакат апликации на осем фирми, при които се повтарят насекомите с тези, които вече са получили благословията на ЕК. Причината е, че всяка фирма поотделно кандидатства и доказва безопасността на продукта. По-голяма част от исканията са за брашна. Фирми от Франция чака разрешение за производство на брашно от жълт брашнен червей, дружество от Белгия е подало апликация за сушен жълт брашнен червей и брашно от него, а бизнесмени от Дания чакат разрешение за брашно от ларви на черна муха войник.
Преди няколко дни Европейската комисия е одобрила две нови насекоми като позволени за ядене, след доказателства, че ларвите на брашнените червеи и домашните щурци са безопасни за консумация от хора без алергии. Посочено е че храните, които ги съдържат, трябва да бъдат етикетирани. “Никой няма да бъде принуждаван да яде насекоми”, се казва в изявление на Европейската комисия, публикувано в официалния є профил в Twitter. Български експерти обясниха, че на етикетите на храни, съдържащи насекоми ще бъдат изписани наименованията на насекомите на латиница.
В България има четири ферми за производство на насекоми, заяви пред “Труд news” съпредседателят на Асоциацията на производителите на насекоми в България Анатоли Ценов. Те са за домашен щурец, супер брашнен червей, жълт брашнен червей и черна муха. Ценов обясни, че ЕК не позволява повече от 10% от състава на брашната да е от насекоми.
Доскоро насекоми според европейските регулации се влагаха основно във фуражите за животни.
Според статистиката близо 2 млрд. души на планетата консумират насекоми ежедневно. По думите на Анатоли Ценов е погрешно схващането, че в бъдеще ще ни се налага да ядем щурци, бръмбари и червеи, и то цели. Истината е, че когато говорим за продукти от насекоми, в масовия случай това са протеинови масла и брашна като съставки в храни, често тестени.
Според Ценов в бъдеще много често ще става въпрос за високопротеинови храни – барчета, бонбони, хлебчета и колбаси. Идеята е тези протеинови брашна да изместят соевото брашно. Маркетингът на Запад обръща сериозно внимание, че щом пише на етикета “соя”, продуктът става непродаваем.
Д-р Иван Генчев, директор на Дирекция “Контрол на фуражите и страничните животински продукти” в БАБХ, пред Труд news:
Нямам информация да има продукти с насекоми на българския пазар
– Д-р Генчев, кои са тези още осем вида насекоми като храни, за които са подадени заявления за вписване?
– На този етап нямам информация кои са тези още осем. Това, че са подадени заявления не значи, че ще бъдат одобрени. Те минават през един доста тежък одобрителен режим от Европейски орган по безопасност на храните в Парма, Италия. Те се класифицират като нови храни и ще минат през доста изпитвания и одобрения на ЕК и тогава чак могат да бъдат предложени за консумация.
– Колко време трае изпитанието на тези храни?
– Може да отнеме и две години.
– У нас вече прилага ли се Регламент 2015-22-83 за нови храни?
– Да, той се прилага от всички държави от ЕС и е пряко приложим, над националното ни законодателство и ние сме длъжни да го спазваме.
– Има ли вече в България такива храни?
– Нямам информация да има внесени и предлагани на пазара у нас.
– Как ще бъдат обозначени тези храни, доктор Генчев?
– Не само в България, в цяла Европа етикетирането е задължително, трябва да бъде обявено дали те са замразени, дали са на прах или изсушени. Изписва се латинското наименование на насекомото и в скоби се изписва и наименованието на български, примерно прелетни скакалци.
– А на етикета ще има ли картинка на насекомото?
– Това вече зависи от производителя. В етикетирането трябва да се обявява, ако има включени алергени, за да могат чувствителните хора да реагират.
– Според вас българинът ще приеме ли тези храни, доктор Генчев?
– Зависи от пазара и от нагласите на сънародниците ни. Много храни, които не очаквахме да бъдат приети добре от потребителите у нас, като водораслите в миналото, в момента се консумират. Така че – защо не? Кухнята се мени в световен мащаб.
Проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика, пред Труд news:
Може да предизвикат псориазис и хашимото
От много години се търсят нови хранителни източници, тъй като се очаква населението на Земята до 2050 година да достигне 10 милиарда души.
Позитивите са:
Насекомите са по-чисти екологично, въглеродният диоксид е значително по-малко. Пространствата, където ще се отглеждат по-големи количества хранителна субстанция, са по-малки. Ще се осигурят допълнителни работни места. Съставът на сто грама продукт по белтъци, мазнини, минерали, витамини е подобен на този на месата. В състава има и желязо, което го няма в растенията, а то е кръвотворен елемент. Има и витамин В 12, който също липсва в растенията. Обмисля се такъв продукт от насекоми да се дава и на вегани и вегетарианци. Вкусът на продуктите е неутрален и може да се влага и като добавка на храни, за обогатяване състава на брашнени продукти и тестени изделия. И като съставка на месни и млечни продукти, както беше палмовото масло, заради което стана скандал.
Негативите са:
Има белтък, но има и хитин, който пречи на използваемосттта на този белтък за човешкия организъм. Не се знае какво ще се получи като се обработят термално продуктите от насекоми, какъв състав ще остане. На този етап свободно живеещи насекоми събират храната си от растения, които се обработват с пестициди и те ги абсорбират. Подобна храна е риск за нас. Най-основната моя тревога като експерт е, че ние всъщност нямаме ензимни системи като хората в Азия, Латинска Америка и Африка, които консумират насекоми от стотици години. Скептична съм, че населението на Европа така лесно ще приеме такива храни. Има научни изследвания, че те могат да алергизират, особено хора, които имат алергични реакции към ракотворни продукти. Ще се увеличи рискът от автоимунните заболявания като хронични незаразни болести, псориазис, дерматит, язвен колит, склероза, хашимото.
