Ръководителят на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов е силно притеснен от напредването на руската армия по целия фронт, пише IL Fatto Quotidiano.
Думите на шефа на украинското разузнаване Кирил Буданов пред New York Times изразяват не само загриженост, но и нещо по-лошо за съдбата на украинския конфликт.
Владимир Зеленски сега изглежда остава сред малцината, и с много по-малко решителност, отколкото преди година, които говорят за изпращане на военни доставки в Киев като решение за отблъскване на армията на Москва .
„Ние сме на ръба на пропастта“, каза вместо това Буданов, докато войските на Владимир Путин натискат по целия фронт, пробивайки в района на Авдеевка и завладявайки километри и села всеки ден около Харков , вторият град в страната, пише „Труд“.
Заради това ни идват на ум думите, изречени в началото на май от заместник-началника на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки, който каза пред Economist , че правителството трябва да започне да мисли за започване на преговори с Руската Федерация.
Зеленски пита, Блинкен обещава. Но оръжията не са достатъчни, и докато превземат села в далечния север на Донбас, те успяват да атакуват Харков, повишавайки нивото на тревога във втория по големина град в страната.
Така Зеленски, срещайки се с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен , се обръща, за да поиска оръжия, по-специално „ системите Patriot за защита на украинските градове, като Харков и Харковска област“. По някаква причина, обаче, той пропуска да назове като проблем факта, че дори да бъдат доставени американските системи, то вече няма кой да работи с тях. Защото войниците с опит са загинали, а новобранците нямат представа как да боравят със сложните системи Patriot. А желаещите чужди наемници да работят с тях и съответно да се озоват на фронта в Украйна стават все по-малко.
Членът на американската администрация все пак обещава, че САЩ ще подкрепят Украйна, докато сигурността на страната не бъде „гарантирана”: „Днес сме с вас. И ние ще стоим до вас, докато сигурността, суверенитетът и способността на Украйна да избере своя собствен път не бъдат гарантирани“.
Остава да се види дали тази обещана подкрепа ще спази крайните срокове: последният пакет от помощи, който получи одобрението на Вашингтон, остана в режим на готовност в Конгреса в продължение на месеци поради републиканския обструкционизъм, който призовава за прекратяване или поне за драстично намаляване на изпращане на военни системи в Киев.
Освен това боеприпасите стават все по-трудни за получаване, както в Съединените щати, така и в Европа, като няколко държави са изразходвали доставките си, въпреки че Киев стреля приблизително 5-6 пъти по-малко от военните на Москва.
Дори предстоящото изпращане на изтребители F-16, според няколко експерти, изобщо няма да бъде решаващо, както поради фазата на конфликта, в която се намираме, така и поради броя на бойните машини, които ще бъдат предоставени на Киев.
Но това, което политическите лидери не казват, за разлика от военните и ръководителите на разузнаването, е, че само оръжията може да не са достатъчни. На първо място украинската армия не разполага с хора.
Диспропорцията в сравнение с руската наличност вече е непреодолима: Москва успява да наеме над 500 хиляди души на място.
Говори за план за мобилизиране на още 300 хиляди до 1 юни и успява да гарантира ротация, която обаче на практика е несъществуваща сред украинските войски, сега изтощени след повече от две години война, с нисък морал и вече изтощени до краен предел на бойното поле.
Общо, според данни от Global Firepower за 2023 г., украинската армия има около 500 хиляди войници, от които 200 хиляди са на активна служба. Русия има четири пъти повече действащ военен персонал – 1 330 900 души и 250 хиляди резервисти.
Предвид ситуацията, в случай че руската офанзива може да продължи през лятото, съюзниците на Зеленски ще трябва да вземат решение: да убедят Киев да започне сериозни преговори с Москва, при условие, че в момента това е единствената опция, която им остава.
Вторият вариант би бил близък до позицията на френския президент Еманюел Макрон, който неведнъж е казвал, че не може да изключи изпращането на европейски войски на украинска територия в случай на руски пробив.
Това обаче ще бъде повратна точка, която рискува да превърне украинската война в световен конфликт между ядрените сили. Затова единствената алтернатива в момента изглежда е тази на дипломацията.
Все повече и повече хора в сградите на Киев започват мислят за възможен диалог с Путин. Не се случва същото, поне според официални изявления, в европейските канцеларии и във Вашингтон.
Повечето от политическите елити в Брюксел включват трайна подкрепа за украинската кауза в предизборната си програма, докато Байдън не може да си позволи да изостави своя съюзник няколко месеца преди изборите, след като е оказал огромен натиск върху Конгреса да гарантира, че помощ на Украйна трябва да бъде изпратена.
Но обещанията и на Блинкен може да са краткотрайни. Нещата биха се променили, ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом и би оставил Европа сама и в големи затруднения по този въпрос. Но в момента, като се има предвид как се развива ситуацията на място, времевият хоризонт на ноември изглежда много далечен.
Така кой знае дали дори от най-близките й съюзници не е оказван натиск върху Украйна да активира истински дипломатически канал с Москва.
С това съмнение може да се погледне и изненадващото пътуване на първата дама Олена Зеленска с външния министър Дмитро Кулеба до Белград.
Официалната причина за пътуването е срещата със съпругата на сръбския президент Александър Вучич, за да се отговори на предложението на балканската държава за средства за хуманитарна помощ, включително психологическа, за населението на страните във война.
Но дестинацията и моментът подсказват, че се е говорило и за нещо друго и че в Белград може да е открит канал за посредническа комуникация между Москва и Киев.
Сърбия, въпреки някои търкания, регистрирани през последните месеци, е един от най-близките международни съюзници на Русия и точно през последните дни Вучич получи посещение от китайския президент Си Дзинпин”, пише още изданието.
Източник БЛИЦ
