Икономическите последствия от санкциите срещу Русия трябва да накарат Европа да помисли отново за тяхната уместност. Това пише френския инвестиционен банкер и бивш генерален директор на в. “Фигаро” Филип Вилен, в традиционния си коментар за изданието.
Целта на това мнение не е да разберем дали трябва да подкрепяме г-н Зеленски до безкрай, както нашите политици и еврократи, а да се зачудим как такъв избор бе направен без демократичен дебат. По-лошо дори, те не сметнаха за нужно да се консултират с нас нито за военната ескалация, нито за ужасните последствия от санкциите за нашите икономики. Да поговорим за тези последствия!
Докато едва излизахме от Ковид и Китай вече постави сериозен проблем (тоталитарен “нулев Ковид”, заплашен Тайван, спиране на “китайската фабрика” и, следователно, криза на доставките и логистиката), техният избор – без дебат – на такива невиждани санкции над един жизненоважен доставчик вече водят до драматични последствия за нас. Цената на енергията вече се повиши, което доведе до скок на разходите за отопление и транспорт на домакинствата и до обедняването им.
Извън китайската криза, разходите на предприятията също се повишиха. Тяхната рентабилност вече пострада и това ще бъде драма за онези, чиято способност да произвеждат все още продаваеми продукти, ще бъде засегната. Защото те скоро няма да могат да “прехвърлят” на клиентите поскъпването на енергията. А най-лошото е, че Европа страда невероятно по-тежко от това поскъпване на енергията и суровините, отколкото САЩ или Китай (където тези цени растат, но безкрайно по-малко и без риск от недостиг). Защо нямаше дебат?
Освен това тези санкции водят навсякъде до съживяване на енергията от изкопаеми горива, което означава, че енергийният преход е дискретно отложен другаде, освен при нас. А Брюксел, без дори да бъде питан от нашите политици, се осмели да обяви, че кризата, свързана със санкциите, е възможност да ускорим “неговия” преход… На кого се подиграват?
Фактът, че заради санкциите цената на енергията ще бъде трайно безкрайно по-висока в Европа, отколкото другаде, както и графикът и титаничните цени на прехода на Еврокомисията, вероятно ще затворят окончателно нашите икономики.
Ние ще загубим огромни пазарни дялове и съответните работни места, докато Европа отказва да въведе поне политика на данъчно облагане на продуктите от недекарбонизирани страни. Освен това ако г-н Путин ни спре газа, вероятно ще имаме историческа рецесия, която никой не смее да обсъжда, близка до депресия отвъд Рейн.
А Европейската централна банка (ЕЦБ) не разсъждава ли наопаки? Преструва се, че инфлацията е породена от прегряване поради прекалено хлабавата парична и бюджетна политика, която трябва да бъде спряна.
Вярно е, че Ковидът доведе до необуздани държавни разходи и непремерени планове за възстановяване (и недостатъчно целенасочени, както във Франция, където най-тежко засегнати сектори – туризмът – бяха забравени, докато държавата използваше отвъд разумното), но защо искат да забавим икономиката, след като бяхме в процес на нейното съживяване, и още по-лошо, докато се заблуждаваме относно произхода на инфлацията?
Тя произтича основно от санкциите, които водят до повишаване на цените на енергията и суровините (и от китайската криза). Ето защо повишаването на лихвите и задълбочаването на стопанския застой, прибавяйки към тази проблеми неподходяща парична политика, води до катастрофа. Всъщност това няма да попречи на компаниите да прехвърлят тези увеличения на разходите, дължащи се на санкциите, върху своите клиенти.
А за да оцелеят, потребителите ще поискат повишения на заплатите. Адски порочен кръг, чийто произход г-жа Лагард предпочита да отрича – основно санкциите – за да остане в “политическата коректност”, която е слънцето и въздухът за нашите еврократи и политици. Такава парична политика действително не може да пречупи този тип инфлация, защото не е насочена към истинската ѝ причина.
В замяна на това, тя ще има драматични последствия: да вземем за пример строителството, вече засегнато от повишаването на цените, което ще бъде жертва на повишаването на лихвените проценти, намалявайки още повече инвестиционния капацитет на домакинствата и инвеститорите… Двойно наказание.
Освен това тази политика може да взриви еврото (на което бих се зарадвал при други обстоятелства, но е криза, която не можем да прибавим към днешните си беди), защото ЕЦБ – противно на обещанията ѝ – няма инструмент, за да предотврати разликите в цените между страните, освен ако не се ангажира да изкупува безкрайно дълга на най-слабите, политика, отхвърляна досега от нашите “северняци”.
Следователно политиката на санкциите и нелогичността в управлението на нашите икономики ще ни обърнат с главата надолу. Надеждата ми – преди евентуален бунт на нашите народи – е, че бърз електрошок ще позволи да започне политически дебат, в който ние, граждани и шефове на предприятия, ще можем да предизвикаме нашите заслепени политици и еврократи, които ни водят към разруха, докато ни лъжат.
Източник: Блиц.бг
