На фона на продължаващите сблъсъци между израелската армия и силите на Хамас, продължаващата офанзива на паравоенната група срещу израелските сили изглежда все по-вероятно да повлияе значително не само на световните цени на петрола, но и на изхода от продължаващата руско-украинска война, пише американското специализирано издание Military Watch.
Недостигът на муниции в Израел и предишните действия на Съединените щати да изтеглят боеприпаси, съхранявани там, за да ги дарят на Украйна, подхраниха вече нарастващата опозиция във Вашингтон, особено в рамките на Републиканската партия, срещу продължаващата подкрепа за украинските военни усилия в мащабите от последните 20 месеца.
Вместо това бяха издигнати призиви за пренасочване на оръжие към Израел. След като украинските знамена, показвани в западния свят в знак на солидарност, започнаха да се заменят с израелски, от забележителности като Бранденбургската врата и кулата на Блумбърг до различни медийни сайтове, офанзивата на Хамас има потенциала сериозно да подкопае способността на Киев да продължи военните си усилия.
Това се случва в момент, когато украинските сили са разколебани от месеци на неуспешни офанзиви и скорошни жертви, изчислени в десетки хиляди, и с прогнози, че провалът на скъпата и финансирана от Запада офанзива само ще засили допълнително призивите за преоценка на допълнителната помощ.
Докато Израел вече получи американски ракети-прехващачи за своята система за противовъздушна отбрана „Железен купол“, евентуална израелска масова офанзива с сухопътни сили в управляваната от Хамас Ивица Газа ще изисква много от същите видове оръжия като тези, които в момента се дават на Украйна.
Докладите на CNN показват, че Пентагонът инструктира производителите в областта на отбраната да ускорят изпълнението на съществуващите израелски поръчки и „работи денонощно … за идентифициране на допълнителни запаси от боеприпаси по света и как бързо да ги премести в Израел“.
Предупрежденията на израелското правителство за „продължителна“ военна кампания срещу Хамас показват, че ще са необходими мащабни доставки на боеприпаси, като Тел Авив обеща да „унищожи“ милицията и политическата групировка, което много вероятно ще изисква наземни операции.
Атаките на Хамас от 7 октомври временно оставиха израелските сили в безпорядък, като превземането на военни бази постави големи арсенали, включително бойни танкове, в ръцете на въоръжените групи. Кадри от удари с дронове на Хамас също показват ефективно използване на въздушна мощ, включително за унищожаване на израелски танкове Merkava IV и други бронирани средства.
Със стотици военни превозни средства и други активи, които вече са заловени от Хамас, степента, до която загубата на активи е ограничила допълнително израелския арсенал, остава неясна.
Значителната възможност милициите на Хизбула да се намесят, за да предотвратят или използват израелска сухопътна офанзива в Газа, като нейните сили могат да се похвалят с възможности с порядък по-голям от този на Хамас, допълнително увеличава натиска върху израелската отбрана.
Тъй като ръководството и медиите на Хамас рядко изразяват мнение за политиката извън нейния непосредствен регион на операции, е малко вероятно групировката да е възнамерявала операциите ѝ да имат по-широко геополитическо въздействие или да възпрепятстват геополитическите позиции на Украйна или НАТО.
Въпреки това моментът на нападението, съвпадащ с нарастващите противоречия в Америка около помощта за Украйна, означава, че тя има потенциала да отбележи повратна точка за източноевропейските военни усилия – последствия, които потенциално далеч надхвърлят тези, които се усещат в Близкия изток или за собствената кауза на Хамас.
Във време, когато Украйна изглежда във все по-лоша позиция за постигане на военните си цели, отклоняването на помощта за Израел би осигурило опция за спасяване на лицето на Западния блок – да намали инвестициите си в конфликта и да притисне Киев да се върне на масата за преговори
