Руските планиращи/управляеми/ бомби, които летят свободно, управлявани от руски оператори, държат будни през нощта разработчиците на отбраната на НАТО – до такава степен, че НАТО обяви конкурс за борба с планиращите бомби.
За пореден път НАТО е принуден да признае с действията си това, което отказва да признае с думите си от началото на войната в Украйна. За огорчение на военния съюз – и противно на розовите прогнози за колапса на Москва в началото на войната в Украйна – Русия представлява постоянна военна заплаха, чиято отбранителна промишлена база не само е оцеляла от войната, но е процъфтявала във време, когато собствената отбранителна индустрия на НАТО е в упадък, пише в статия за The National Interest Брандън Дж. Уайчерт.
Основното предимство на това оръжие е, че позволява на самолетите да поразяват цели, без да навлизат в зоната на противовъздушната отбрана на противника. Това беше особено важно за Русия, тъй като западните инструктори умело използваха противовъздушната отбрана, предоставена от НАТО, за да забавят руската въздушна кампания срещу украинските сухопътни сили. За да преодолеят тази заплаха, руските сили за противовъздушна отбрана изстреляха стари бомби от съветската епоха като FAB-500 или FAB-1500 , модернизирани с комплекти за планиране, тоест летене във въздуха, и корекции.
Руските плъзгащи се във въздуха бомби изиграха основна роля за успехите на Русия на бойното поле, особено на места като Авдеевка. Използването им е отбелязано със способността им да унищожават укрепени украински позиции, нещо, което обикновено може да се постигне само с артилерия или по-модерни ракети, които трябва да бъдат изстреляни от по-близко разстояние, което означава, че руските самолети и войски, използващи тези системи, са изложени на по-голяма опасност от украинската отбрана.
Поради тяхната относителна простота, планиращите бомби са евтини. Този аспект позволява повече атаки, което е ключов елемент от стратегията на Русия да победи Украйна: да бомбардира и насити с мощни удари украинската отбрана, изчерпвайки боеприпасите на украинските защитници и гарантирайки евентуалната победа на по-големите руски сили.
НАТО се надява да развие повече способности за противодействие на заплахата от руски планиращи бомби чрез гореспоменатото състезание. НАТО иска да може по-добре да открива пристигащите плъзгащи се бомби и да създава системи, които могат да прихващат и унищожават физически бомбите, преди да достигнат целите си. Други елементи, върху които състезанието се фокусира, са електронно заглушаващи и неутрализиращи плъзгащи се бомби, които използват радар, лазери и други технологии за насочване. Но засега това са само теории в сферата на пожелателното мислене.
Изобретателното използване на планиращи бомби от Русия подчертава ключова тема, която се повтаря през цялата война. Това е класически пример за високи технологии срещу ниски технологии. В различни периоди и Русия, и Украйна са разчитали на сложни и скъпи платформи в битка. Тези платформи обаче многократно са показвали най-лошата си страна. Вместо това, по-прости, по-евтини и по-стари системи са се доказали много по-добре на бойните полета в Украйна.
Планиращите бомби с модули за управление и корекция са чудесен пример за това. Във време, когато Съединените щати под ръководството на президента Тръмп се опитват да овладеят прекомерните държавни разходи – включително за отбрана – и когато Русия доказа, че може да направи повече с по-малко по отношение на разходите за отбрана и под постоянни икономически санкции, може би сега е моментът Западът да преразгледа манията си към по скъпи и сложни платформи.
Брандън Дж. Уайчерт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest, старши сътрудник в Center for the National Interest и сътрудник на Popular Mechanics, редовно консултира по геополитически въпроси за различни правителствени агенции и частни организации.
Източник Труд
