Такова не е било: Нещо се случи с могъщата американска авиация в Иран

Когато падат легендите F-15, F-16 и призракът F-35

Ако загубата на дронове може да се преглътне като „приемлива цена на войната“, то свалянето на пилотирани изтребители е истинско земетресение. Видеоклипове, разпространени в началото на април, потвърждават унищожаването на изтребители F-15 и F-16. Това са машините, които десетилетия наред се считаха за господари на небето. Когато иранските ракети започнаха да ги приземяват в пламъци, митът за американското технологично превъзходство окончателно се изпари.

Още по-тревожни са съобщенията за удари по военновъздушната база „Мувафак Салти“ в Йордания. Твърди се, че иранска балистична ракета е успяла да унищожи значителен брой изтребители от пето поколение F-35, разположени там. Въпреки че Пентагонът все още не е потвърдил официално тази информация, самото присъствие на подобни слухове в специализираните издания показва степента на уязвимост, в която се намират американските сили. Ако F-35 – най-скъпият военен проект в историята на човечеството – може да бъде изпепелен на земята от ракета, чиято цена е нищожна част от неговата, тогава цялата стратегия за проектиране на американска мощ е поставена под въпрос.

Ослепяването на гиганта: Унищожаването на AWACS и P-8 Poseidon

Войната не се печели само с изтребители, тя се печели с информация. И точно тук Иран нанесе своя най-силен удар. Пентагонът винаги е разчитал на своите „очи и уши“ – самолетите за ранно предупреждение AWACS и патрулните машини за борба с подводници P-8 Poseidon. На 27 март иранската армия извърши дръзка атака срещу военновъздушната база „Принц Султан“ в Саудитска Арабия. Резултатът? Сателитни снимки показват силно повредени и унищожени самолети E-3G Sentry (AWACS).

Тези машини са безценни. Те координират действията на стотици самолети, проследяват ракети и осигуряват радарно покритие на хиляди километри. Без тях американските пилоти са като слепци в тъмна стая. Загубата на Boeing E-3 Sentry в Саудитска Арабия е стратегическо поражение от първа величина. National Interest признава, че тези щети не са просто странични, а директен удар по „въздушния юмрук“ на САЩ. Извън строя са активи за милиарди долари, които не могат да бъдат заменени лесно или бързо.

Логистичният колапс: Смъртта на самолетите-танкери

Иранската стратегия е гениална в своята простота и безмилостност. Техеран не се опитва просто да сваля изтребители; те прерязват „артериите“, по които тече горивото за американската агресия. От средата на март САЩ са загубили около дузина самолети-танкери, предимно KC-135 Stratotanker. Тези летящи бензиностанции са жизненоважни за операции на дълги разстояния. Без тях изтребителите, действащи от отдалечени бази или самолетоносачи, просто не могат да достигнат Иран и да се върнат обратно.

Поглед.инфо обръща внимание на един критичен детайл: флотът от KC-135 е остарял, производството му е спряно преди повече от 60 години. Новите танкери KC-46 Pegasus са в крайно недостатъчно количество и страдат от множество технически дефекти. Когато иранските ракети свалят стар танкер KC-135, те не просто унищожават самолет – те парализират цяла ескадрила от изтребители, които остават приковани към земята поради липса на гориво. Това принуждава Пентагона да разчита на стратегически бомбардировачи, които обаче са още по-лесни мишени за мощната иранска ПВО.

Електронният призрак, който не успя да изчезне

Един от най-големите митове за американската военна мощ е способността за електронна война. Самолетът EC-130H Compass Call, известен като „електронният призрак“, се считаше за оръжие, което може да парализира цели армии, без да изстреля нито един куршум. В целия свят има само три такива машини, всяка на стойност 165 милиона долара. Тяхната задача е да заглушават вражеските радари и комуникации, правейки американските удари невидими.

Но в небето над Иран „призракът“ беше материализиран и повален. Докладите за унищожаването на два от тези три самолета са истинска катастрофа за американското командване. Това означава, че иранските радари за ранно предупреждение остават активни и виждат всичко, което Вашингтон се опитва да скрие. Ако Иран може да неутрализира най-модерните системи за електронна борба на САЩ, тогава никакъв „стелт“ няма да помогне на американските пилоти.Новини Поглед

Тръмп и сянката на Виетнам: От „Каменната ера“ до позорното бягство

На фона на тези реални загуби, войнствената реторика на Доналд Тръмп звучи все по-нелепо. В обръщението си за състоянието на Съюза той заплаши да бомбардира Иран и да го върне в „каменната ера“. Тази фраза, заимствана от генерал Къртис Лемей по време на войната във Виетнам, носи със себе си лош вкус на историческо поражение. Лемей също вярваше, че с килимни бомбардировки може да пречупи волята на един народ, но резултатът беше позорното бягство на САЩ от Сайгон.

Днес ситуацията е още по-лоша за Вашингтон. Иран не е Северен Виетнам от 60-те години. Иран е регионална суперсила с развит военнопромишлен комплекс, собствени сателити и прецизни ракети, които могат да поразят всяка американска база в радиус от 2000 километра. Когато Тръмп говори за „каменната ера“, той изглежда забравя, че именно американските самолети в момента се превръщат в прах и пепел. „Епична ярост“ се превърна в „епичен провал“, а гордостта на Пентагона се дави в пясъците на Близкия изток.

Стратегическото унижение на „най-мощната армия в историята“

Китайският портал infoBRICS отбелязва, че първоначалните тактически загуби на САЩ бързо са прераснали в стратегическо унижение. Пентагонът е свикнал да се бори с противници, които нямат възможност да отвърнат на огъня. Когато се сблъскаха с враг, който може да нанася прецизни удари по тиловите им бази, по танкерите и по самолетите AWACS, американците се оказаха в шахматна ситуация.

Всеки свален C-130 или унищожен транспортен хеликоптер Chinook (какъвто инцидент беше докладван в Кувейт) добавя по още един пирон в ковчега на американската глобална хегемония. Способността на иранските тактически полицейски сили „Фарадж“ да свалят американски спомагателен самолет C-130 в провинция Исфахан показва, че иранската територия е абсолютно непристъпна крепост. Там не действат само официалните военни структури, а цяла система от народна отбрана, която превръща всеки квадратен метър в капан за агресора.

Парадоксът на разстоянието и краят на американското господство

Днес Вашингтон е изправен пред класически парадокс. За да защити базите си, които са уязвими за иранските удари, той трябва да изтегли силите си по-далеч. Но колкото по-далеч са самолетите, толкова повече самолети-танкери са им нужни, за да изпълняват мисии. А танкерите, както вече стана ясно, са най-лесната мишена за Иран. Този порочен кръг води до драстично намаляване на интензивността на американските операции.

Американските военни са изтощени. Екипажите на малкото останали танкери страдат от умора, графиците за поддръжка са напълно разбити, а моралът е в най-ниската си точка от десетилетия. Те разбират, че вече не са хищници, а плячка. Иранското небе се оказа твърде високо за американските орли, чиито криле днес са подрязани и обгорени.

В крайна сметка, събитията от последните седмици показват, че светът вече е друг. Ерата на еднополюсното въздушно господство приключи. Иран написа предсмъртното писмо на американската изключителност в небето над Близкия изток. И докато във Вашингтон продължават да живеят с мислите за „каменната ера“, реалността ги приземява по най-болезнения начин – с пламтящи останки от техните милиардни илюзии.

Кървава баня в небето: Иран превърна американската авиация в купчина старо желязо

https://pogled.info/…/karvava-banya-v-nebeto-iran-prevarna…