Във връзка с тазгодишното послание на Владимир Путин към Федералното събрание на Русия и предложените от него промени в руската конституция, западните медии изписаха тонове думи и хартия.
Западът се опитваше пряко сили да изобрази руския президент като диктатор, който иска да запази собствената си власт. Е, нека кажем на тези контролирани от Запада медии, че или допускат катастрофална грешка, или не искат да кажат истината, защото тя не им изнася!
Илюстрация на пълните глупости, които се изписаха по адрес на Владимир Путин е тезата, че той освободил Дмитрий Медведев, понеже Медведев бил привърженик на радикални прозападни реформи, и искал да се слеят президентската и изпълнителната власт по подобие на модела, който действа в САЩ. В тази своя „мисловна конструкция“, западните медии пропускат само едно нещо. Пропускат фактът, че и сега руският президент контролира изпълнителната власт. И на Медведев, ако допуснем, че той ще стане следващият президент, съвсем не му е необходимо да става едновременно и президент, и премиер. По простата причина, че сега, правителството в Русия е просто изпълнителен орган, който президентът назначава. Правителството не е отделна власт. То е придатък към президентската власт, която си е и изпълнителна.
Но, руската политическа конструкция е по-добра от американската, защото руският президент управлява в ролята на „доброто ченге“, докато премиерът играе ролята на „лошото ченге“, понеже правителството, колкото и да е добро, винаги инкасира всички негативи на управлението. Затова неблагополучията не се стоварват пряко върху главата на президента, а народът има на кого да се оплаче и кого да помоли за помощ. Така се осъществява и обратната връзка между властта и народа.
Но същинският въпрос е защо бяха необходими на Владимир Путин и на Русия тези конституционни промени?
Първо, нека споменем набързо какви по-точно промени предлага Путин. Той иска да бъде закрепено в конституцията върховенството на руските закони пред каквито и да било други международни закони, съглашения, договори или конвенции. Например, така нареченият Европейски съвет по правата на човека/ЕСПЧ/ искаше да наложи на Русия да даде избирателни права на затворниците. Това не стана, защото руските закони имат юридическа сила по-голяма от всякакви други международни, а всъщност западни, закони и конвенции. В България обаче, затворниците имат избирателни права. А това пък е нарушение на правата на огромното мнозинство от български граждани, които съвестно изпълняват законите и задълженията си към държавата. Но от Западът нищо добро не сме видели.
Второ, Путин иска на всички важни държавни длъжности да има само руски граждани, а не такива с двойно гражданство или дошли от чужбина. Например за бъдещите кандидати за президент се иска да са живели поне 25 години в Русия, без да са имали през този, или който и да е друг период, чуждо гражданство.
Трето, бъдещите президенти ще имат право само на два мандата.
Четвърто, в бъдеще не президентът ще назначава правителството на Русия , а парламентът.
И пето, конституционно се закрепва ролята на Държавния съвет, в който влизат ръководителите на всички руски региони, председателите на парламентарно представените партии и председателите на двете камари на руския парламент.
Какво се постига по този начин и каква е целта на тези промени?
Ами много просто. С тези промени бъдещият президент на Русия вече няма да е едноличен собственик на РФ, както беше досега. Както правилно отбелязаха Генадий Зюганов и Владимир Жириновски, досега президентът имаше правомощия по-големи от тези на цар или генерален секретар.
При Владимир Путин тези големи правомощия бяха полезни за Русия, но при Елцин всичко се срути, понеже използвайки тези огромни правомощия, Елцин всъщност хвърли в ръцете на Запада цяла Русия. И видяхме какво разорение настъпи за руския народ и държавата, през 90-те години на миналия век.
С други думи, властта в Русия вече няма да е концентрирана в ръцете само на един човек – президентът. Тя ще се разпределя между президента, парламента и държавния съвет.
Тоест, иначе казано, вече никой президент не може да поднесе на тепсия руската държава в ръцете на САЩ и Запада, така както направи Елцин. По този елегантен начин, Владимир Путин попари САЩ и Запада и им показа, че Русия винаги ще бъде свободна и суверенна държава, а те никога няма да имат отново власт над Кремъл.
И точно затова депутати и сенатори цели пет минути аплодираха руския президент след края на неговото послание.
Има и още нещо. Правителството на Русия подаде оставка, но Дмитрий Медведев остава във властта. Той бе назначен от Владимир Путин за заместник председател на руския Съвет за сигурност, чиито председател е самият Путин. А това на практика означава, че Путин подготвя именно Медведев за бъдещ президент. По простата причина, че го освобождава от длъжността премиер и негативите, които тя неминуемо носи. И веднага го назначава на поста зам. председател на Съвета за сигурност на Русия. А на тази длъжност Медведев ще инкасира само позитиви, понеже ще сдържа мераците на Запада и НАТО да завладеят Руската федерация. Понеже Съветът за безопасност върши точно с това.
И на всеки е ясно, че защитата на Русия носи само позитиви за този, който се занимава с това.
Ето защо, може с основание да се каже, че няма противоречия и драми по върховете на властта в РФ. Точно обратното. Драмата е за САЩ и Запада. Понеже Владимир Путин ликвидира завинаги надеждите им да сложат ръка на Руската федерация, да я разпарчалосат и унищожат, за да си осигурят световно господство. Това е!
Автор Иво Македонски, istinata.net