Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров написа критичен коментар по повод празника – 24 май и получената награда „Букър“ от Георги Господинов за романа му „Времеубежище“.
По думите на Сидеров
В деня на българската писменост, кметът на София, президентът и всички тв студиа изтъкнаха като гордост номер 1 някаква английска награда, давана по принцип за РОМАН НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК, присъдена тия дни на български автор.
Попитах разни хора английската писменост ли празнуваме или българската от 9 век, когато е нямало английска. На днешната празнична дата написах няколко пародийни послания към познати живи интелектуалци и фейсбукчатове. Предложих 24 май да стане ден на Гошо Господинов, а мегаломанските, съветски, путински статуи на някакви си Кирил и Методий да бъдат премахнати и пренесени в музея на социалистическото изкуство – правени са през 1957 г, представяте ли си! На тяхно място Чапа да извая фигурата на гения Господинов.
Понеже знам, че ще скочат сорошисти върху мен, ще кажа само: на времето в елитната математическа гимназия в Ямбол питахме, когато се появеше нов ученик: от Ямбол ли е, или от селата. Е, Гошо е от ямболските села. Ама какво значение има, крещят сорошистите. Има, има….Защото ако си роден в центъра на града, който е издал първото футуристично списание в България през 1924 г „Кресчендо”, има.
Имам и основание да му викам Гошо, защото в Ямбол така казват на Георги. Не Жоро – Гошо. Ямбол не е провинция, а център.
Обаче потискащ провинциализъм лъхаше от официозното тържество пред Народната библиотека. Фандъкова, милата, безпомощна като дружинна ръководителка на първото си комсомолско събрание, смутено прочете благодарност към Гошо Господинов, все едно той е измислил азбуката. След което даде думата на никому неизвестен „писател”, който половин час ни обяснява по централните ефири как най-голямото духовно постижение на България е някаква английска награда, дадена на Гошо. И накрая президентът също плати дан на политкоректното и свърза празника на Светите братя с Гошо Господинов.
Има една стара поговорка, че от данайците не вземаш нищо. А по-големи данайци от подлите англичани няма. Но всички по антибългарските телевизии кършат китки и ахкат колко сме горди, че някаква британска награда за, забележете РОМАН НА АНГЛИЙСКИ, е връчена на дундуркания от сорошистите от години Гошо. И той приема наградата на английски език на връх 24 май – деня на българския език.
Нима не можеше да си произнесе словото на български и да подчертае кой е най-старият и автентичен език в Европа? Не, той се извини накрая, че ще каже едно изречение на български.
Нима не знаем, че нобеловите награди, оскарите за журналистика и такива като Букър отдавна са политкоректни морковчета за послушни псевдоинтелектуалци. Ако Христо Грозев, който взе Оскар, е разследващ журналист, аз съм космонавт. Ако Господинов е най-добрият български съвременен писател, ставам за втори път космонавт – като Александър Александров.
Най-добрият съвременен български писател се казва Виктор Пасков. А най-великият роман на последните десетилетия се казва „Балада за Георг Хених” – излезе през 80-те години в списание Съвременник.. Но за него няма Букър. За него няма аплодисменти.
Съжалявам всички аборигени, за които някаква безсмислена английска награда е по-важна от българската писменост и азбука. Съжалявам водещи и коментатори от всички тв студиа. Съжалявам кметове, нотабили и държавници, които се държат като туземци.
Иска ми се да кажа: ”Прости им, Господи, те не знаят какво правят!…”
Но подозирам, че знаят и това ме спира засега.
