На пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург евродепутатите ще гласуват два отделни вота на недоверие срещу председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Те са по две резолюции на две противоположни политически групи – крайната десница и крайната левица в лицето на „Патриоти за Европа“ и „Левицата„. Очакванията са те да не съберат необходимото мнозинство от 2/3, което са 480 гласа.
Дебатите за двете идеи са планирани да се проведат съвместно, а гласуванията — поотделно в пленарната сесия.
Формалният праг за внасяне на вот на недоверие в Европейския парламент е подписите на 72 членове (една десета от общия брой) — и в двата случая този брой е покрит.
Говорител на групата „Европа на суверенните нации“ каза, че едводепутатите ѝ ще подкрепят вота, внесен от „Патриоти за Европа“ и ще се въздържат при гласуването на вота на Левицата. „Европейски консерватори и реформисти“ уточни, че още няма общо решение за гласуването, но изрази очакване някои от депутатите също да подкрепят вота.
Според оповестените мотиви на „Патриоти за Европа“ по време на дебата в понеделник Комисията и нейния председател Урсула фон дер Лайен са отслабили ЕС, проявили са недалновидност при сключването на търговските споразумения със САЩ и Меркосур, предали са европейските фермери, а в работата им липсва прозрачност.
Френският лидер на крайнодясната група „Патриоти за Европа“ Жордан Бардела обвини Фон дер Лайен в провалена миграционна политика, липса на прозрачност и подкопаване на конкурентоспособността на Европа заради климатичните мерки. Той нарече митническото споразумение със САЩ „бедствие“ и заключи: „Вие подписахте капитулацията на Европа.“
След него думата взе французойката Манон Обрий от крайнолявата група. Тя нападна Фон дер Лайен заради политиката ѝ спрямо Израел и войната в Газа, неуспеха на Зелената сделка и фокуса върху оръжейни разходи вместо социална защита: „Трябва да си тръгнете“, каза тя.
От „Левицата“ отново я обвиниха в подпомагане на геноцида в Газа, отказ за прекратяване на търговските връзки с Израел и на налагане на оръжейно ембарго.
Тези два вота отразяват растящото напрежение в Европейския парламент спрямо управленския стил на фон дер Лайен, към алтернативни визии за зелена политика, миграция и търговия, отбелязва NOVA.
За пръв път в историята председател на Европейската комисия се сблъсква с два вота на недоверие само за три месеца. Макар че отстраняването ѝ се смята за малко вероятно, това подчертава колко фрагментиран е станал парламентът и колко крехко е доверието между Комисията и центристките партии.
Този път атаките идват както от радикалната левица, така и от крайната десница, обединени в целта си да отслабят Фон дер Лайен и да укрепят позициите си.
Политологът Алмут Мьолер от Европейския политически център коментира, че това е очаквано:
„Не е изненада, като се има предвид нарастващата политическа фрагментация в Европейския парламент.“
А според Оливие Коста от Френския национален център за научни изследвания, основната причина е възходът на крайни сили вляво и вдясно.
13 неща, които научихме от дебата за вот на недоверие срещу фон дер Лайен
- Критика към стила на управление на Фон дер Лайен
Коста подчертава и друга причина за напрежението, отслабеното сътрудничество между социалдемократите и християндемократите, някогашния гръбнак на парламента. Освен това, според него стилът на управление на Фон дер Лайен е твърде централизиращ и йерархичен:
„Тя наистина се възприема като министър-председател“, казва Коста.
Това поражда недоволство както в парламента, така и вътре в самата Комисия.
От 2019 г. насам старата „голяма коалиция“ между Европейската народна партия (ЕНП) и социалдемократите (СиД) вече не може да осигури стабилни мнозинства. Все по-често се наблюдава как ЕНП гласува заедно с крайнодесни партии по въпроси като миграция и климат.
Личните конфликти между Манфред Вебер (ЕНП) и Иратхе Гарсия (СиД) още повече затрудняват компромисите, а политическият вакуум в центъра се запълва от крайните сили.
Депутати атакуват Фон дер Лайен – председателката на ЕК води „Европа към нищото“
- Центърът се пропуква
Въпреки че центристките партии се опитват да запазят единството си, търпението към Фон дер Лайен намалява.
Либералите се оплакват от бавно намаляване на бюрокрацията, ЕНП е недоволна от самоволните ѝ външнополитически решения, а социалдемократите и зелените гледат с подозрение на нейния завой към икономически растеж за сметка на социалните и екологичните цели.
„Политическата платформа, върху която стои Комисията, засега издържа, но вече не е стабилна“, предупреждава Мьолер.
Тя обаче смята, че Фон дер Лайен може да използва вотa в своя полза, за да сплоти коалицията и да наложи дисциплина в редиците.
„Европа е изправена пред най-голямата опасност от десетилетия“
- Демократична жизненост или риск от дестабилизация?
Политологът Коста определя ситуацията като двустранна:
„Вотът е доказателство, че демокрацията в ЕС е жива, но само до момента, в който напрежението не стане прекалено голямо и системата не се дестабилизира.“
Днес Европейският парламент ще реши съдбата на Фон дер Лайен. Според анализаторите тя няма да подаде оставка и няма да бъде отстранена, за мнозина тя все още е най-добрият възможен вариант.
„След всичко, кой би бил алтернативата?“, пита Коста.
Въпреки това мащабът на „анти“-гласовете ще бъде показателен за отслабващата връзка между Комисията и парламента. Колкото по-тесен е резултатът, толкова по-голямо ще бъде напрежението в предстоящите дебати за бюджета, търговията и климата.
За Урсула фон дер Лайен балансът върху тънката политическа нишка тепърва продължава.
Очаква се, че центристките групи – Европейска народна партия, Прогресивният алианс на социалистите и демократите и „Обнови Европа“ отново ще гласуват срещу вота на недоверие и ще осигурят необходимото мнозинство за оцеляването ѝ.
Фон дер Лайен вече оцеля при подобен опит за вот на недоверие през юли. Тогава дебатът даде възможност на привърженици от проевропейския лагер да изразят собствени критики. Левицата и центърът обвиняват Комисията в отслабване на екологичното законодателство и „размиване на линиите“ с крайната десница.
Източник Вести.бг, Дарик.нюз
