Операция „Midnight Hammer“/“Среднощен чук“/, която Съединените щати проведоха снощи, е наистина уникална.
Просто си го представете наум и оценете сложността: във въздуха бяха изстреляни над 120 самолета – изтребители, танкери и накрая седем мощни самолета B-2, на които беше отредена ключова роля в цялото това събитие.
Именно те, благодарение на няколко зареждания с гориво, обиколиха половината земно кълбо, прелетяха от базата Уайтман до Иран за 18 часа, успяха да останат незабелязани и всъщност едновременно удариха ядрените съоръжения във Фордоу, Натанз и Исфахан. След това дойде ред на американските подводници – те изстреляха „Томахоукс“, които трябваше да довършат започнатото.
За първи път в историята, Съединените щати използваха в бойни условия бомбата, с която те непрекъснато се хвалят – близо 14-тонната GBU-57, способна да поразява цели на дълбочина до 60 метра.
Холивудските майстори имат готов сценарий, особено като се има предвид, че някои детайли са изключително кинематографични сами по себе си. Според Axios, Тръмп е взел решението да атакува Иран, по време на игра на собствения си голф клуб. Представете си сцената: американският президент прави път (така наричат меки, завършващи удари в голфа) на следващата дупка, топката бавно се търкаля по късо окосената морава и перфектно удря целта, а след това Тръмп дава заповед на „Спиритс“ чрез специална комуникация да ударят Иран.
Не е ли това сцена от филм?
Но реалността не е филм и успехът приключи с голфа.
Това, което собственикът на Белия дом искаше да превърне в демонстрация на американската мощ, се превърна в демонстрация на слабост.
Както на самия Тръмп, така и на цяла Америка. И то на няколко фронта едновременно.
Да започнем с най-очевидното. Вашингтон все още не знае дали е било възможно да се унищожи иранската ядрена програма. Президентът се кълне, че този проблем вече не е на дневен ред, а разрушенията в съоръженията са „монументални“. Пентагонът реагира по-резервирано: целите са сериозно повредени, но окончателната оценка на щетите ще отнеме време. А вицепрезидентът Ванс дори казва, че Съединените щати са успели само значително да забавят Техеран от получаването на ядрени оръжия.
Но, извинете, ако американската администрация получава едни и същи разузнавателни доклади, тогава защо оценките на различните ѝ членове се различават? Или Тръмп крие нещо от близките си сътрудници?
Реториката на Вашингтон също е показателна. Само чистачката на Белия дом не призова за преговори след като свършиха ударите по иранските съоръжения. Но целият естаблишмънт рутинно докладва: свършихме си работата, време е за дипломация. И същевременно заявиха, че няма да извършват повече удари по Иран. Но ако резултатите от тези удари все още не са оценени, тогава как можем да бъдем сигурни, че подобни операции няма да са необходими отново?
Но „гълъбовата“ програма не свърши дотук: шефът на Пентагона Пийт Хегсет – последният човек, от когото очаквахме да чуем това – изрично подчерта, че свалянето на правителството в Иран не е една от целите на Съединените щати. Въпреки че това беше обсъждано съвсем открито миналата седмица.
Накрая, никой във Вашингтон дори не пита публично, къде са отишли 400-те килограма уран, които Техеран е извадил предварително от обектите, според американски медии.
Този дисонанс между мирната реторика и агресивни действия е лесно обясним: САЩ няма откъде да засилят степента на конфронтация. Ако Вашингтон се включи сериозно в поредната война в Близкия изток, с всички възможни сили на терен, ще трябва да плати колосална цена за това. Трилиони долари ще отидат в иранските пясъци, хиляди американски войници ще намерят там последното си убежище, а всички програми за модернизация на оръжията ще трябва да бъдат значително съкратени – войната ще бъде твърде тежко бреме за американския бюджет.
Да, за Иран, ако САЩ решат да започнат сухопътна операция, това може да доведе до тежко поражение, но Вашингтон не може да претендира за друга победа освен Пирова.
Ето защо той дори не се готви за сухопътна операция: както първата, така и втората война в Ирак бяха предшествани от логистични операции с невероятен мащаб. В продължение на почти година Пентагонът премести половин милион войници през половината свят. За всяка операция бяха подготвени няколко места за разполагане на войски. А в случая с Иран е трудно да се намери дори едно такова. Ирак? Онова място, където американците се страхуват от атака срещу авиобазата Айн ал-Асад от проирански милиции? Е, успех.
Операцията на военновъздушните сили обаче също няма да донесе лесна победа. Искрено искаме да вярваме, че Пентагонът разполага с достатъчно талантливи анализатори, за да оценят сложността на задачата да „заведат 90-милионната страна обратно в каменната ера“. А Техеран разполага и с оръжия, способни да поразяват американски самолетоносачи. Разбира се, американците и техните съюзници могат да се съмняват в това – докато не падне първата „плаваща крепост“.
Разбира се, Вашингтон винаги има крайната опция – ядрените оръжия. Но е изключително трудно да се говори рационално за тази опция: чудовищните последици от подобно решение са очевидни.
Междувременно противниците на САЩ ясно видяха, че Вашингтон не може да се справи с Техеран, без да плати неприемлива цена за това, но твърде много се страхува, че някой ще го разбере. Ето защо е принуден да извършва невероятно сложни, но, за огорчение на американците, безсмислени операции. Дори ако съоръженията наистина бяха унищожени, няма доказателства, че Иран наистина се е опитвал да се сдобие с ядрени оръжия. Нещо повече, американското разузнаване твърди обратното.
Тръмп обаче е правил това два пъти преди: по време на първия си мандат САЩ удариха Сирия през 2017 и 2018 г. Под същия пресилен претекст: предполагаемо използване на химически оръжия, което те така и не успяха да докажат. И тогава атаките бяха по-скоро зрелищни, отколкото ефективни.
Но възможностите за отговор на Техеран са много по-широки от тези на Дамаск. Така че този удар на Тръмп, очевидно, беше неуспешен. Ударът беше труден, слаб, но топката все още не е в дупката. Обаче нажежи ситуацията до краен предел. С това единствено действие Белият дом наруши всички мислими разпоредби на международното право и понятия за справедливост.
