Още от октомври беше ясно, че няма шанс за правителство
Вариантът ДБ да получи мандата беше клатене на въздуха и без скандала с „Нексо“
Възможно е след новите избори партиите да станат по-компромисни, но е възможна и радикализация
– Г-н Колев, защо президентът избра да връчи третия мандат отново на БСП, след три техни неуспешни опита да го реализират?
Досега президентът винаги е давал третия мандат на третата политическа сила в парламента. Преди това беше БСП. Сега г-н Радев прескочи третата и четвъртата партия - ДПС и „Възраждане“, за да даде мандата на социалистическата партия. Ако беше дал мандата на ДПС, с които всички обявиха, че няма да преговарят, щяха да започнат обвинения, че президентът не иска да се състави кабинет. За „Възраждане“ важи същият аргумент. Т.е. логиката е третият мандат да получи следващата политическа формация, до голяма степен това беше предизвестено. Въпросът не беше кое е възможно да доведе до съставяне на кабинет, а кое ще предизвика по-малко шум в политическото пространство.
А и честно казано, нямаше абсолютно никакво значение на кой президентът ще връчи третия мандат. Още след затварянето на изборните урни през октомври се видя съотношението на силите и беше ясно, че е невъзможно сформиране на правителство, което да стъпи на стабилно мнозинство.
– Между президента и лидера на БСП напоследък прехвърчаха доста искри, тя го притисна и на лична основа - с участието на дъщеря му във филм на обществената телевизия. Доловихте ли лицемерие в букета рози, който президентът подари на рожденичката Корнелия Нинова, преди да й връчи мандата?
– За мен букетът бе нормален човешки жест. Да, г-жа Нинова беше в президентството като лидер на политическа партия, но има рожден ден, при това е дама. Съвсем нормално ми изглежда да <210> бъдат поднесени цветя. Може би с бонбоните „Мерси“ Нинова малко преигра, но пак е някаква форма на човешки жест. Чух коментари за смесване на формални и неформални взаимоотношения. Но в случая да търсим под вола теле не ми изглежда сериозно.
– Имаше доста спекулации, че ДБ има шансове да реализира кабинет, ако получи третия мандат. Скандалът с „Нексо“, избухнал преди дни, ли накара президента да неглижира този вариант?
Вариантът ДБ беше, общо взето, клатене на въздуха, като възможност бяха лансирани неизпълними реално неща. Едва ли скандалът с криптовалутата има пряко отношение към това ДБ да не получат мандат. Може да бъде използвано като повод, но не и като сериозен аргумент.
Впрочем т.нар. скандал изглежда малко като шит с бели конци.
– Иска ли всъщност искрено президентът да има редовно правителство, или тайно се надява да продължи да управлява назначен от него служебен кабинет?
– Президентът не може да направи нищо друго. Ходовете му са разписани от Конституцията и той стриктно я съблюдава. Не може да бъде обвинен, че бонифицира някого или играе срещу някого. Президентът изпълнява задълженията, разписани в основния закон. Нормално е в период на междуцарствие да се пускат различни имена и идеи, дори за конституционни промени. Винаги нов проект се мъти някъде дълбоко. Но това са просто думи. Впрочем има ниша за нов проект, тъй като огромна част от избирателите не могат да се припознаят в партиите на съществуващия политически пазар. Ясно го показва това, че близо 90 хиляди души отидоха до урните, за да зачертаят „не подкрепям никого“. Едно е обаче да има ниша, съвсем друго е някой да я запълни. Говори се за ново ляво, за ново дясно – „Спаси София“ стана политическа партия, някои ще правят ново центристко. Не виждам обаче в съществуващите играчи опит ефективно да запълнят съществуващата ниша.
– Колко ще бавят връщането на папката БСП?
– Всяко прекалено забавяне е неприемливо. Всяко прекалено внимание започва да действа и негативно. На избирателите им омръзнаха тези сценки. Не вярвам БСП да държат мандата повече от седмица, до десетина дни. Не мисля, че ще си позволят фалшиво удължаване на времето. Още повече рекламираните разговори с лидерите на останалите партии ясно ще покажат, че няма особена перспектива за съставяне на редовно правителство. Смятам, че в рамките на най-много 10 дни мандатът ще бъде върнат като нереализиран. Не смятам, че ще се стигне до предложение за премиер.
– Да, най-вероятно предсрочните парламентарни избори ще са или в края на март, или в първата седмица на април.
– Могат ли тези избори да променят нагласите и в каква посока? Ще направят ли те компромисите между политическите играчи по-възможни?
– Не трябва да подценяваме фактора време. Той играе много сериозна роля в случая, тъй като виждаме какво се случва в Европа. Като експресен влак се задава икономическа криза. Чука на вратата и енергийна криза.
И едновременно с това виждаме ескалация на войната в Украйна. Като че ли все повече червени линии се пресичат, все по-големи и модерни оръжия, ракети се доставят в центъра на Европа. Всичко това показва ясно, че се намираме в много сериозна турбуленция. Не знаем как ще се развива тя в обозримо бъдеще, в рамките на тези два и половина-три месеца до евентуалните нови избори.
Така че много може да се промени при едни нови избори. А може и нищо да не се промени. Трудно е да се направят прогнози. Твърде вероятно е обаче изборната активност да падне още повече. И ако стигнем до 2 млн. избиратели, ще бъде голям успех. Това обаче означава съмнения в легитимността както на избраното Народно събрание, така и на формираните на негова основа правителства.
Разбира се, при следващи избори може да се промени и мисленето на партиите. Напълно е възможно „Възраждане“ да успее да повдигне изборните си резултати и това да стресне другите партии и да направи по-лесно обединението им в името на това да попречат на националистическа вълна. Напълно е възможно и някои от сегашните партии да не влязат, да има реанимация на отпаднали партии. При ниска изборна активност това е напълно възможно. Може и Слави Трифонов да се върне в НС, може и Мая Манолова да се върне, заявки дават и НДСВ.
Възможно е партиите да станат по-компромисни, но е възможна и радикализация на фона на всички турбуленции навън. И ще е важно не толкова това, което ще се промени в България, а това, което ще се променя в света.
– Кои ще са партиите с най-големи шансове за успех на бъдещи избори?
– Нещата няма да зависят толкова от вътрешната политическа игра на политическите ни партии, колкото от процесите, течащи в Европа и света. При БСП ще се отрази вътрешната им битка през първата десетдневка на февруари, когато имат насрочен конгрес. Какво ще стане с БСП, до голяма степен зависи от възможността да решават и вътрешнопартийните си проблеми. Самият мандат сам по себе си няма да им се отрази особено.
Ще се намеси и т.нар. хартиена бюлетина. Според мен купуването на гласове отново ще набере сили. Така че трябва да имаме предвид и възможността на отделните политически формации да пазаруват гласове, което пак ще наблюдаваме, за съжаление.
– Конспиративно ли е да търсим външни фактори, които влияят и търсят изгода от това у нас да ври и кипи, вместо да има стабилно управление?
– По-скоро подозирам, че има фактори, които по-скоро искат да има стабилно управление, отколкото да ври и кипи. В момента в парламента се наблюдава т.нар. евроатлантическо мнозинство, което е изгодно за определени геополитически играчи. Но това, че те имат интереси, съвсем не значи, че в момента могат да наложат и диктуват изцяло волята си.
– Ще доведат ли местните избори наесен, в които са вторачени всички партии, до отрезвяване и нормализиране на политическата ситуация у нас?
– Без съмнение местните избори са много важни, а предстоящите ще бъдат доста особени. Ще наблюдаваме масово дистанциране на кандидатите, дори от партиите, които ги подкрепят. Кандидатите няма да искат да играят т.нар. тясно партийни игри. Ако тръгнат да го правят, до голяма степен ще загубят. Не ми се вярва, че местните избори ще стабилизират политическите партии и ще придадат особена тежест на една или друга.
Но ако прегледате анализите след всички местни избори, с потрес ще установите, че всички са спечелили. Вероятно пак ще наблюдаваме същото.
Кольо Колев е завършил психология и социология в Софийския университет. Работил в Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1994 г. учредява частната агенция за социологически проучвания „Медиана“, чийто директор е и днес.
