Константин Философ: Братя, не бивайте деца по ум, бъдете младенци за злото, а по ум бъдете съвършени

България отблизо

Свети Кирил Философ е учен богослов от Византия, създател на глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа.
Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

 

Из „Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе“

Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] – нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“

А философът им отговори:

„Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички?
Също и слънцето не грее ли на всички?
Не дишаме ли всички еднакво въздух?

Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?

Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]?

Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език… Давид се провиква и казва: „Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова.“
И пак: „Възкликнете Господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте.“… „Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието; сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.“…

А към коринтяните апостол Павел казва: „А сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на [непознати] езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?

Също и бездушните предмети, които издават звук – било пищялки, било гусли – ако не покажат различие в свирнята, как ще се разбере това, което се тръби или се свири?

Защото, ако тръбата издаваше неопределен глас, кой ще се готви за битка? Така и вие, ако изговаряте с езика си неразбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Тогава ще говорите на вятъра.

Толкова например различни думи има на света, и нито една от тях не е без смисъл; ако аз не разбирам смисъла на думите, ще бъда чужденец за говорещия, а и говорещият ще бъде за мене чужденец…

Ти хвалиш Бога добре, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църквата предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляди думи на [непознат] език.

Братя, не бивайте деца по ум; бъдете младенци за злото, а по ум бъдете съвършени.

В закона е писано: „На чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ.“

Тъй че езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; а пък пророчеството не е за неповярвалите, а за повярвалите. Ако, прочее, се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влезе някой непросветен или неповярвал, няма ли да каже, че сте побъркани?
С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде“.

 

(Източник: Стара българска литература. Том 4., Български писател, С. 1986.

Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).

 

Свети Кирил Философ е роден през 827 г. в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.

Етническият му произход е неизвестен, като според различни съвременни автори той е славянски,ромейски, български или смесен. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята.

През 843 година, запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска.

Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение – „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение – „Соломонова молитва“.

На около 17 години (842/843) той отива в Константинопол.

Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 842/843 – 847 г. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Сред преподавателите на Константин са известни Лъв – математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава, бъдещият патриарх Фотий.

Константин владее на високо ниво славянски, гръцки, латински и еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, а вероятно придобива познания и по хазарски, алански, персийски, немски и други езици.

След завършването на Магнаурската школа, той е ръкоположен за субдякон и дякон, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс (chartophylax) на патриарх Игнатий Константинополски (847 – 858) – поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол) – висок пост в онова време.

Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир на „узкото“ море (вероятно се има предвид Босфора или Мраморно море). Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школакъдето получава почетното звание „философ“. Вероятно по това време той пише известното свое съчинение „Написание о правой вере“.

Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ – диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който е иконоборец (иконоборството е смятано за ерес, и то с политически привкус).

Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.

Първа мисия на св. Кирил
Тя е при сарацините, там той е пратен да води дискусии свързани с християнството, за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Той води дискусията с халифа Джафар-ал-Муттавакил. Той успява да обори всички които са дръзнали да спорят с него за каквото и да е. Така той печели доверието и уважението им, заради което са освободени хиляди християни, върнали се с него във Византия.

Втора мисия на св. Кирил
В хазарския хаган поради проблема с многото религии. Хаганът желае Византия да прати свои дипломат, който да може да ги убеди че християнството е правилната религия за народа им. В тази мисия св. Кирил, взима и брат си със себе си. Първоначално те заминават за град Херсон, за да изучи Константин еврейският език. Там те намират мощите на св. Петър! След това вече пристигнал в хазарският хаган св. Кирил води оспорвани дискусии с евреите пред кагана и неговите доближени. Философът отново успява да впечатли с ораторският си талант и каганът признава християнската религия за най-добра. Покръстени са около 200 хиляди хазари и се освободени хиляди византийци.

Трета мисия на св. Кирил
Мисията при аланите. За нея има оскъдна информация, но се знае че отново е присъствал и св. Методий. Покръстени са били няколкостотин души.

Четвърта мисия на св. Кирил
Тя е и най – известната мисия, състояла се във Великоморавия. Св. Кирил отново е бил придружаван от своя брат Методий. Мисията е свързана с пропагандиране на християнството на славянски език. Те се установяват в столицата Велеград, където създават и школа за обучение на свещеници. И през 855г. те създават глаголицата! След това братята се запътват към Рим.

Пета мисия на св. Кирил
Преди да пристигнат в Рим, св. Кирил води спор с триезичниците, за правото на славяните да имат богослужение на родния си език. Мисията е свързана с пренасянето на мощите на св. Петър в Рим, когато това е осъществено св. Кирил, св. Методий и техните ученици са били посрещнати тържествено. Тогава папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, също така позволява богослужението на славянски език. Константин става съветник на папата с помощта на византийският император.

В Рим философът завършва последния си труд „Написание за правата вяра“, но изтощен от тежките пътувания, се разболява.

 

Малко преди смъртта си той приема името Кирил, с което остава като светец в Православната и Римо-католическата църква.

Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г.

Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *