Наглост: Вижте колко процента повече си дават герберите, за сметка на другите партии!

България отблизо

Проучването на агенция Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания, проведено в периода 27 – 30 март 2021г. сред 1007 пълнолетни жители, очертава следните основни тенденции:

 

По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ГЕРБ и ДПС, а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения на Слави, Мая и ДБ.

Слаба и неравномерна активизация в намеренията за гласуване – при едни политически сили е налице плавна демобилизация, докато при други – прилив на гласове. Само 11.6% от твърдо решилите да отидат до урните са избрали за кого да дадат гласа си по време на кампанията.

Продължаваща фрагментация на вота, като по-ниската активност увеличава шансовете и тежестта на партиите с твърди ядра, а по-високата – на новите политически сили, разчитащи на разочарованието и протестния вот. Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство.

Увеличава се дистанцията между основните две политически сили – ГЕРБ и БСП. Тя се дължи основно на спада в левицата, свързан както с притесненията от гласуването сред по-възрастните й симпатизанти, така и с отнемането на гласове от формацията около М. Манолова. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила – Има такъв народ и ДПС, и между петата и шестата – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

Проучването на Алфа Рисърч регистрира лек ръст в декларираната избирателна активност – 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2.1 – 2.2 млн. души.  Подобен развой  ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да  размести и техните позиции.

Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%).

С близки резултати са следващите две политически сили – „Има такъв народ“ (12.7%) и ДПС (12.5%). Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4-ти април. Заявената подкрепа за партията на Сл. Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика.

Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно – и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава  доста гласове от българската диаспора.

„Демократична България“ (6.3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6.0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около М. Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели.

И при него, както и при партията на Сл. Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване.
Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна „вътрешна“ битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, Възраждане (1.7%) и Атака (1.2%) също се намесват в разпределението на този вот.

Голямата въпросителна тук е, дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 – 30 март 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.