Съвсем неочаквано и като че ли без особени основания, колективният Запад изведнъж се разцепи.
В могъщия някога, конгломерат от държави, сега се очертават все по-ясно, две борещи се помежду си формации. В първата формация са англосаксите – САЩ и Великобритания. А във втората – западноевропейските държави, които все още наричат себе си „Европейски съюз“.
Каква е причината за това извънредно събитие?
Още отсега ще отбележим, че причината съвсем не е Русия. Нито Владимир Путин. Колкото и на нашите соросоиди да им се иска да е така.
Формалната причина за така наречената търговска война между двете формации е, че САЩ едностранно увеличиха митническите тарифи за внос на стомана и алуминий. И разбира се, на някои други стоки.
Но, да си мислим, че в основата на „раздялата“ между някогашните най-близки съюзници, стоят интересите на алуминиевите или стоманени концерни, е меко казано не много умно. Не че те не участват във вземането на важните решения. Участват, разбира се. Но не са те причината за „развода“.
Истинските причини трябва да ги търсим, както казва Шерлок Холмс, в парите, жените или властта. И то власт над света. Ни повече, ни по-малко.
Но, властта над света минава най-напред през власт над Европа. А от няколко години насам, заедно с разрастването на ЕС, янките започнаха да усещат, че Западна Европа се изплъзва от тяхната тотална власт. Защото освен икономическо, Брюксел придоби чрез ЕС, и политическо влияние над европейските държави.
И Вашингтон трябваше да направи нещо радикално, за да си върне предишния пълен контрол над Европа. Не е особено трудно да кажем какви „радикални“ мерки взеха Вашингтон и Лондон.
Най-напред въведоха санкции срещу Русия. Но тези санкции, сякаш бяха насочени не толкова срещу огромната и мощна руска държава, а срещу страните от Евросъюза. При това не само срещу новите източноевропейски страни-членки, а и срещу най-старите. Включително Германия, Франция, Италия, Испания. Защото американските санкции удариха най-силно тях.
И може на някого да се стори парадоксално, но санкциите само помогнаха на руската икономика да укрепне и да се развие. В крайна сметка – да стане самодостатъчна. Тоест, да не се нуждае от кой знае какъв внос.
Съвсем не бе такова положението с богатите западноевропейски страни. Те загубиха необятния руски пазар и икономиките им забуксуваха на празен ход. А всичките им опити да се примолят на своя сюзерен от Вашингтон да смекчи и прекрати санкциите не постигнаха никакъв успех. Напротив. Белият дом само увеличаваше и усилваше санкциите.
И това янките го правеха по простата причина, че удушаването на руската икономика, на този етап, не бе главната им цел. Те искаха най-напред да разклатят и унищожат икономиките на богатите западни държави. За да ги върнат отново в руслото на предишния тотален американски контрол.
Точно по тази причина започна и поредния Тръмпокалипсис, предназначен за Брюксел. Който е повече известен като търговска война между САЩ и ЕС. За алуминия и стоманата. Само че битката не беше за алуминий или стомана. Битката бе за връщането на пълния американски контрол над Германия и Франция. Тоест над ЕС. И значи над Европа, защото почти всички европейски държави вече бяха набутани насила в ЕС. И ресурсите им напълно ограбени.
Само че най-накрая Брюксел се усети каква е необявената цел на каубоите. И започна все повече да се дърпа. Докато изведнъж настъпи разривът. И ЕС въведе санкции срещу САЩ.
Разбира се, това разцепление на колективния Запад е добре дошло за Русия. И за нас. Защото Берлин и Париж започнаха къде по-тайно, къде по-явно да флиртуват с Москва. Понеже съзнаваха, че в битката срещу американската хегемония ще им трябва могъщ съюзник. А какъв по-могъщ съюзник от Руската федерация? Която има на своя страна и Китай.
Ето така, изведнъж и без всякакви предупреждения, сякаш на шега, установеният стар световен ред рухна. И се разби на късчета.
Затова съвсем не е далеч деня, в който Москва ще поиска от Запада да се маха от голяма част от източноевропейските страни. И доколкото можем да предвидим, България ще е начело на този списък.
Затова Борисов шикалкави така, и не знае чии заповеди по-напред да изпълнява. Но каквото и да прави, нищо вече не може да го спаси. Освен да подаде оставка и да бяга. Иначе лошо му се пише.
Автор Иво Македонски, istinata.net
Крайно време е някой да седне на подсъдимата скамейка за това, че предава българските национални интереси и
обслужва интересите на САЩ.
Малко слънце и за нас!Стига бури, урагани и тайфуни идващи от запад!От изток слънцето изгрява не само по Божиите закони, изгрява и за нас!И както винаги Русия братска е насреща!Русия страна свидна и скъпа ти за пореден път си нашето упование и надежда!
Малко слънце и за нас! Стига бури, урагани и тайфуни идващи от запад! От изток слънцето изгрява не само по Божиите закони, изгрява и за нас! И както винаги Русия братска е насреща! И за пореден път ти Русия скъпа, свидна си нашата надежда, упованието наше!