Когато руският президент Владимир Путин присъства на годишната среща на върха на основната политическа и отбранителна организация на Евразия преди три години, той изглеждаше изолиран и в затруднено положение.
Китайският лидер изрази загриженост относно инвазията в Украйна. Индийският премиер категорично заяви: „Днешната епоха не е епоха на война.“ Други държавни глави оставиха руския си колега да чака сам преди срещите. А на бойното поле в Украйна войските на Москва отстъпваха.
Сега съдбата на Путин се е променила – както и светът, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Това пролича най-очевидно през последните дни в Тиендзин, Китай, където лидерите на държавите-членки на Шанхайската организация за сътрудничество, която е евразийската група за сигурност, се срещнаха в понеделник заедно с държавните глави на други страни.
Путин използва трибуната си, за да обвини публично Запада за войната в Украйна. Той радостно се хвана за ръце с премиера на Индия Нарендра Моди и избухна в смях, когато двамата се присъединиха към китайския лидер Си Цзинпин. Лидерите на Иран, Непал, Таджикистан, Турция и Виетнам се ръкуваха с Путин на частни срещи, които продължиха до полунощ.
„Имаше усещането, че войната по някакъв начин е била приета. Сякаш всичко е както преди и войната дори не е съществувала“, казва Мария Репникова, професор по глобална комуникация в Държавния университет на Джорджия, която изучава Китай и Русия.
Слонът в стаята се оказа президентът на САЩ Доналд Тръмп, който спомогна за края на изолацията на Путин, като го посрещна на американска земя за първи път от десетилетие насам и като влезе в конфликт с лидерите на Бразилия, Индия и Южна Африка, с което ги приближи към Путин.
Отношенията на Тръмп с Моди се влошиха, след като Ню Делхи се съпротиви на натиска от Вашингтон да отдаде заслугите за прекратяването на военния конфликт между Индия и Пакистан на американския лидер. В отговор Тръмп наложи мита на Индия, като изтъкна, че Ню Делхи купува руски петрол.
След като прекара 50 минути в разговор в личната лимузина на Путин и топло прегърна руския лидер пред публиката, Моди сякаш изпрати посланието, че Индия има и други опции.
От началото на войната в Украйна Русия се стреми да поддържа дипломатически отношения с държави извън Запада, особено с Китай и Индия, които са жизненоважни за военната икономика на Москва.
„Русия не само преживя три години и половина трудна война и все още е на крака и продължава да воюва, но и руската дипломация е доста умела“, казва Майкъл Кимидж, директор на базирания във Вашингтон Институт „Кенън“, който се фокусира върху Евразия.
„Русия е изградила мрежа от отношения, които са важни за руската икономика, които легитимират системата на руския президент Путин и които правят въздействието на войната върху Русия по-малко, отколкото би било в противен случай“, казва той.
Но разрушителните търговски войни и променливата външна политика на Тръмп се превърнаха във възможност, защото Путин и Си се представят като по-стабилни потенциални партньори. Путин, в частност, от години предупреждава за хаоса, предизвикан от САЩ.
„Китайският аргумент, към който руснаците с удоволствие се присъединяват, е, че САЩ са източник на безредици. Това вече не е просто мем или аргумент. Това е истина“, казва Кимидж, цитиран от „Ню Йорк Таймс“.
След срещата в Тиендзин Китай ще отбележи 80-годишнината от капитулацията на Япония по време на Втората световна война. Путин ще остане за събитията, които ще включват военен парад, подобен на този, който Москва организира през май в чест на победата над Германия. Си присъства на майските събития.
В понеделник Кремъл отговори на въпроси за това кога Путин ще се срещне с президента на Азербайджан Илхам Алиев, който също присъстваше в Тиендзин, на фона на напрегнатите отношения между Москва и Баку. Оказа се, че няма да се срещне.
Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян пък миналия месец бяха във Вашингтон при Тръмп, за да подпишат „мирна декларация“, като Белият дом измести Кремъл като традиционен посредник между двете страни. Путин се срещна с Пашинян в Тиендзин в неделя.
Руският външен министър Сергей Лавров представи срещата на върха в Тианджин като отговор на това, което той нарече усилията на Запада да запази доминиращата си позиция чрез мита и основната роля на долара в международната търговия.
Сега е ясно, каза той пред руската държавна телевизия, че „тези конкуренти/Русия, Китай, Индия и страните от ШОС/ не само са станали по-силни, но в много отношения вече са изпреварили историческия колективен Запад“, припомня изданието.
Източник Днес.дир.бг
